HE ME ТЪРСИ

Едва ли пак

до себе си

очите ти ще ме намерят.

Не ме търси  -

далече съм.

Далече съм

от всякаква заблуда,

че щастието може да се стигне.

След мен вървят пространствата

подмамили с разцъфнал дрян

напъпилия кукуряк.

Аз предусещам,

че пролетта ще ме дари отново

с безбройни птичи гласове,

с тревица млада,

в която да поседна,

заслушан в неуморните пчели.

Към мене в тази пролет ще протяга

разлистените си ръце единствено дрянът,

запомнил топлите ни думи

и пак пръстта под него,

от слънцето затоплена,

безкрайно ласките ни ще сънува.

Гласът на ехото

загуби своята магия –

сега напусто той

преследва отшумелите ни стъпки.

Като отронен камък,

търкулнат по наклона,

изчезна щастието безвъзвратно.

Какво спечелихме,

какво загубихме

във надпреварата си с времето?

Това ще пита бездната под нас

с очите на разцъфнало кокиче.

Прах по обувките,

повърнат къшей хляб

от алчната уста на нашата съдба,

един надут балон без връв.

Разплакан месецът и той тъжи,

приведен над безсънните ми нощи.

С пътеката към неизвестното

сега подметките ми разговарят

и пълнят се очите ми

с безкрайни далнини.

Дано в далечната им синева

намеря топло място за сърцето си.