ЕЛА

Гората и къпиновия храст
накрая на ливадата
познават топлината
на галещата твоя длан
и зумите ти в обич казани.
Познава ниската трева
на пръстите ти нежността,
пътеката, смеха ти,
позновот облаците
сладостните ти въздишки,
а хълмите
на погледа ти мекотата
и на мечтите висината.
Да, знае слънцето всевиждащо,
как сладко ме целуваш,
но мравките,
но мравките не знаят.
Ела, да им покажем.

До всеки горски мравуняк -
за всяка малка мравка... :)

Харесвам и стиховете ти, и рисунките!
Поздрав!