ОТЛИТА ЛЯТОТО

Отлита лятото след ятото.
Отнасят птиците в незнаен юг
последните зрънца на младостта ми.
Изправен в новия сезон на зрелостта,
с ръка след тях за сбогом махам.
Край мене отшумява слънчевият празник.
Стоя изправен в тишината
и слушам тъжно
притихналия ромон на потока -
водата му лениво влачи в уморените си бързеи
последните окапали листа,
отмива сладки летни спомени.
Топи се слънчевата радост
и глъхне веселият смях на ябълките,
потъва руменецът им сред осланената трева.
С последна топлина ме гали слънцето,
с последна светлина
за думите на моя стих.