ИСТИНИТЕ ЗА НЕЩАТА

Аз истините за нещата

откривам в изповедите

на разцъфтелите цветя,

на речната вода,

на облаците и дъгата;

в бакърените барабанни струи на дъжда.

Но все остава в мен

един копнеж по невъзможното -

все ми се иска,

да стане камъкът живот.

Завинаги ли сме така устроени -

тревогата да се върти

във пропастите на гърдите?

Дъжд, капка малка.

От капката се ражда ручеят,

от ручея поток,

реката от поток

и влива се в морето.

И пак в окото ми се връща капката,

като сълза.

А аз сълза съм топла, текнала

по Божията буза.