ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ

Притихва блясъкът

на отминаващия ден

на Ботев връх.

С последни сили планината

се бори

с от нищото

прииждащия мрак.

А на върха,

над тръпнещия хоризонт,

смутени и уплашени

от този сблъсък,

пробягват разранени облаци -

последните красиви очертания

на видимия свят.

Ще мине още само миг

и здрачът ще изтрие

чертите на земята,

ще покори върха,

ще заличи светлинните ефекти,

ще ги удави в смутната тъга на моите очи -

ще прати нови лунни изкушения.

Отронва залезът въздишката си сетна.