НА ПОСЛЕДНАТА СПИРКА
НА ЛЯТОТО

Не ме залъгвайте жълтурчета,

че още дълго ще е лято -

през сянката на синята гора

долавям дъх на листопадна есен.

Не ме залъгват с погледа си син далечините,

че още дълго ще е лято,

макар да обещават слънчев смях -

лъчите слънчеви изострят тънки върхове

в оскъдицата на ранило сиромашко лято.

На лятото сме на последната му спирка.

Прозира жълтият му край в зеленината

в усмивката на ябълковото безсъние

и песента на птиците,

събиращи багажа си за дълъг път.

Жълтурчета,

с усмивката си златна ме заливайте,

че утре може и да бъде късно,

че утре може и слана да ви попари,

да я затисне с весел шум смехът на листопада.

Неотменимо е. Така ще бъде,

защото сме на спирката последна -
лъчите слънчеви подават ни билет

за есенния автобус.