ТОПОЛАТА

Просъхна коренът на старата топола –

изваден зъб в усмивката на лятото зелено.

Изсмука мълния зловеща всичката й сила.

И клоните й черни,

като оскубани крила,

като ръцете костеливи на старица,

са вдигнати молитвено нагоре

да просят от небето милост.

Поне едно врабче

да се завърне в клоните изсъхнали

тополата се моли.

Ако ли не, нощес

в безжизнения връх

ще се опита тя да оплете

една звезда –

една искра живот

в безжизненото нейно тяло.