Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2020 15:01 - Празник е! И видео 2.
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1336 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Здравейте, блог читатели! Честит празник! Честит празник на всички Георги и Гергана и техни производни, Честит празник на храбростта, на армията, Честит празник и на Петрич!
Не го приемайте, като поредния почивен ден, в който не ходите на работа, ами Благодарете и ценете важните хора и значими събития в живота ви, пък и какво толкова ако кажете на някой, честит празник, добро утро любимче, наспа ли се, закуси ли, щастлив ли си , обичам те. Всичко има смисъл и всичко има значение.
Петрич … моя земен рай.

Петрич отбелязва своя ден на един от най-българските празници – Гергьовден. Всяка година Община Петрич организира богата и много разнообразна празнична програма за отбелязването на своя празник – 6 май. По традиция от 1994 г. в деня на храбростта и празника на земеделците празничната програма е разгърната в рамките на цяла седмица. Концерти, конкурси, спортни и туристически прояви, молебен за здраве, много ритуали очакват жителите и гостите на най-южният град в България.
Хората от този край винаги са уважавали и спазвали българските традиции, които зареждат с вяра и оптимизъм. Много от обичаите на този ден са придружени с песни и игри, като на места започват още от предния ден. Срещу Гергьовден и на самия празник хората играят около черквата бавно ритуално хоро на Георьовски песни, които се пеят само на този ден. На градския площад се изнася празничен концерт за Деня на Петрич с участието на местни танцови и певчески ансамбли, както и със специални гост-изпълнители от други градове и държави. Пред Чуриловски манастир „Св.Георги“, пред черквата „Св. Георги” – Петрич на Тинкина поляна и Търна баир се представят Гергьовденски обреди, наричания и народни веселби и се украсява „Гергьовскалюлка“, на която всеки може да се полюлее за здраве.
Тази година празника , ще е различен, няма да е толкова оживен, но пак ще топли сърцата на хората. На всички нас, които обичаме това чудно, южно зрънце от рая.
Ще споделя своя снимка от времето , когато бях част от музикалната формация Южни слънца, после Хераклея и накрая Сгушена звездица.
Всъщност кастингите ми за участие във вокалните формации, бяха много изпълнени с вълнение. Още на 7 годинки се включих в хора на читалището Братя Миладинови, като предимно пеехме народни песни и като 2 следи … само това помня. После заради конфликт с приятелките ми тогава , когато не ги пуснаха да пеят отпред 1ви глас, и аз заедно с тях напуснахме формацията, и отидохме в Хераклея , там условията бяха по- зле от към участия на голяма сцена, и само репетирахме , имаше един фестивал в Банско , който го спечелихме с песента Мялато Ленче ябълка, а другия който беше в Димитровград в Сърбия , не ме пуснаха нашите, не знам защо така съм го запомнила, но май имах шарка , а и вече нямах онези приятелки , заради които напуснах Южните слънца, и единственото което помня от тогава , когато бях на 9 год, беше че не исках да се върна пак в тази група, защото нямаше да съм част от тях и като говорят за спомените от там , а аз не съм била и щеше да ми е тъпо. Но тогава ми предложиха в Сгушената звездица и там стоях най-много време близо 8 години, те нямаха фестивали извън България , но ръководителката не приемаше разделения и всички бяхме едно. По това време ходех и на народни танци, но съвсем рядко в сравнение със сега. Така до 11 клас съчетавах танци и пеене, както и 2 пъти седмично игра на баскетбол. Най-голямата ми любов се оказа поезията обаче и така времето ми за танци и пеене намаля, като се увеличи страстта по писане на поезия и естествено водене на любовен платоничен живот. Първата ми любов Александър. От тогава си казах , че няма да се поставям на 2ро място, ако ще да се виждам с гаджето за 1 час на ден, отивам на танци и това е.
image
И да , 12ти клас се поспрях от към всякаква социална дейност, моята мечта беше да ме приемат в СУ или МУ. И с риск да не съм добре подготвена , излизах доста често с Александър , и прекарвах цялото си свободно време с него, и винаги той беше най. Хора недейте да влагате всичко в една връзка,вие сте имали живот и преди него и след него ще имате, не бива всичко да загърбвате за някой, който и пръста си няма да помръдне за вас.
image
Особено човек като Александър, който за 4 години единственото , което ми даде от себе си , не беше любов, а обещания. Знаете онези дето само думите им тежат, действията са по-леки от перо. И подарък от него получих , обърнете внимание, когато вече бях в София и нещата не вървяха.
Знам, че на празник най-много натъжава, това че сте ,че сме сами и винаги съм казвала ооо ще е различно. Истината е, че ако бързате и се втурнете в първият срещнат , обещал ви рая, няма да ви е кой знае , колко по-различно от това в момента. Да, по-добре ще е да имаш някой и заедно да се разходите да се гушнете, да обядвате да си празнувате. Но … далеч от прекрасната илюзия е и факта, че човек като Христо , не обича да празнува с вас. За него компанията на приятелите е по-приятна. И вие си стойте сами в къщи , а той си празнува някъде си, с някои си… Така, че всичко с времето си. Естествено, че знам че сами сме си достатъчни , но някак си по-приятно е да споделяме времето си с близки до сърцето хора. И на вас любими читатели, колкото и да ме обвинявате, че не ценя жестовете на ВВ, и думите му , ще ви кажа неговите думи са мили, това е факт, но го е страх от тях , аз може да съм много страхлива, от доста неща , но е и от чувствата си към някой.
Ако кажа че го обичам няма да ме е страх да му кажа и още 10 пъти. Защото е вярно и въобще не е ме е страх от това !
А човек, който се страхува от собствените си мисли и чувства е недорасъл и е дете.
И аз никога не бих правила неща за да предизвикам съжаление, ако кажа късаме и той да се върне при мен и да се поправи … дрън дрън, ако не го искам късаме, или ако нямаме общо бъдеще , а не за да го изплаша и да не се разделим.
Та да, хубаво е да ти казват мили неща, а съвсем по-добре е да те карат да се чувстваш щастлив и влюбен, дори и да сме във време на карантина.
Нещата, които ме питахте на лично в инстаграм беше , защо се правя на недостъпна и кога смятам да се виждам с ВВ , както и снимка моя в цял ръст + ретро снимки от преди години, и как са реагирали на подаръчетата ми.
1. С ВВ ще се видим вероятно след месеци , защото в момента нямам желание да се виждам с момчета, понеже има някой в сърцето ми и не мога да погледна друг.
2. Ще постна снимки . Първата ми е от ученическия период , вижте само как ми стърчи носа , тогава съм нямала бузи, както сега хахх
image
Другата е с червена рокля и е горе-долу в цял ръст. Търсех много време, истината е , че не си харесвам „яката дупара“ и когато не участва в снимките е много по-добре.
image


image
Следващата е една много тъпа снимка, и не знам какво съм искала да покажа с тези пръсти като ножица пред очите, сигурно съм го видяла някъде и съм го копирала и аз , тогава имаше във фейсбук една мания за някакво приложение, което се снимаш от камерата на лаптопа и после обработваш снимката с ефекти.
image
На следващата снимка ми е косата в естествен вид, такава ми е по принцип , леко начупена в корените , а другите са с визиите ми през годините, първо бях с къдрена коса на ролки , тогава през 2012 имах и телчета на зъбите и беше много трудно да поддържаш някаква привлекателна визия, тогава гледах да съм чиста и да си спазвам личната хигиена, на училище носех четка и паста за зъби да се измивам след голямото междучасие, после 11 и 12 клас не излизах на голямото , а си стояхме в стаята и ядохме желирани бонбони с другите луузъри от класа.
image
Така че такава коса трудно съм поддържала, през повечето време беше вързана, а като дойдох тук 1 ви курс си я правех на пресата вафлички , което доста увреди косата ми в корените . Сега съм изблала най-щадящия вариант , на косата заплетена с плитки, и я къпя 2 пъти в седмицата, ако нямам друго излизане освен по работа, и ми се възстановява косъма, преди я третирах доста повече.
image

image

image
image
За да ви покажа как ми се омазнява изрових ретро снимка от 10 рожден ден на Гери ,
сестра ми , която сега е на 16 , та вижте лятото какви мазни корени , тогава по-често поне 3 пъти я мия обилно с шампоани и маски. Както виждате, не си приличаме грам, тя е с чипо носле и кръгло лице, а аз съм си бащичко, цяла на него приличам. Другите снимки акцентират на очите , понеже сте ми питали как в инстаграм ви изглеждам с кафяви. То идва от предната ми камера, която не е добра. Друга снимка, ааааааа да ще ви покажа с носията как се снимах , много си я обичам .
image
ИИИИИИИ накрая Честит имен ден на сестра ми и на Специалчето, честит празник на Петрич и честит Гергьовден на всички прочели постинга.
П.С не знам как го е приел трябва той от 1во лице да разкаже, сега набързо отивам до нон-стопчето за сок, че като си дойде Пони да я почерпя за сестра ми и дядо ми,и после да имам време да се изкъпя и оправя косата и ноктите, и веждите и да си почета от книжката и да си почина.
Успешен ден и честит празник !

 




Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109497
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031