През последните няколко седмици на извънредно положение се замислих какво ме радва и ме кара да се усмихна. Днес открих, че съвсем малки неща ми правят впечатление, а преди не съм се замисляла за тях:
- чичкото, който живее в зеленчуковия магазин и винаги е там, когато искам да си купя нещо;
- капките ситен дъжд, които са дошли на среща със земята;
- въздухът, който напоследък е малко по-чист;
- съседката, която, когато и да срещна, е усмихната и приветлива;
- котето на блока, което ми говори на неговия си език;
- миризмата на дом и кафе;
- споделянето по телефона;
- цветята - отидох и си купих кактус - такъв един красив и бодлив (досега не съм изпитвала желание да си купувам цветя)...

И хората. Близките и далечните. Мисля, че все още хората са добри. Мисля, че днес са малко по-уплашени и тревожни, но все още са добри. Все още се усмихват зад маските. 

Бъдете добри! И се пазете!

Сетивата да видиш невидимото...Да можеш да чуеш тишината...Да усетиш биенето на сърцето на някой, който е на другия свят на света...
Да се усмихнеш на светлината, да потанцуваш с тихия дъжд...
Да чуеш как се събужда Земята...
Да се усмихнеш, защото те има.
Защото го има.
Защото всичко започва от теб.
Защо минаваме през това ли? Имахме нужда да се върнем към истинските неща. Ще минем през това и ще излезем по-силни от всякога, по-чисти в помислите си, по-честни в намеренията си.
И по-добри...

Светъл Празник!