Магията на Първия ден след ваканцията!

В края на ваканцията, учениците се сещат за тетрадки и учебници, за приятели и учители, както птиците в тия дни се сещат за дълъг полет.

На добър час на всички ученици!

Мир на домовете и класните стаи!

Здраве, щастие и успех!

Помня своя първи дан в първи клас. Първата ми учителка се оказа сестра на начална учителка на Симеончо. Кой знай как и защо, тя си хареса мене и майка ми и понякога й гостувахме в скромния апартамент на ул.Преспа, близо да ул Граф Игнатиев и черквата Св. Седмочисленици. Там съм запомнил кокетна масичка с филигранна сребърна фруктиера, с няколко изкуствени плодове, свежи като истински - велико чудо на цивилизацията за мене, роден и израсъл в крайните квартали...

Всъщност, щастлив на селото на баба и дядо, Бутово, с ЖП гара на 10км от Павликени.
Щастлив от времето на бомбардировките над София. Преживял съм първата бомбардировка 1-годишен, през ноември 1943г. Веднага сме се евакуирали на село, без баща ми, който остава на работа в София.
Много българчета са изпитали волния живот на село, обичани, не, а ОБОЖАВАНИ от баба и дядо и целия им род. Цял ден с въдица в ръка или във вировете на реката. И така до смъртта на баба през 1956г.
Чувство за родно място имам към Бутово. В края на август покрайнините на София посрещаха влака ни с пожълтели полета и с шопския език, на който не бях свикнал...