Прочетен: 1778 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2018 17:04
Днес, на Шести септември, в деня на Съединението на България в центъра на Бургас пред очите на всички имаше два празника…
Едни хора бяха застанали пред паметника на българския войник и поднасяха цветя, а други хора стояха отстрани и показваха, че са друга България и други българи. Те бяха поднесли цветя в някаква си тяхна тайна церемония, на която други не бяха поканени, защото вероятно не са били достойни.
Толкова големи патриоти, че мразят всички останали. Мразят се и помежду си.
За сетен път едни хора ни показаха, че сме стигнали до там, че дори и на Шести септември намираме какво да ни раздели.
Какъв ден е всъщност Шести септември?
Що за въпрос!!! Шести септември е Денят на Съединението на България, в който с безпримерна смелост обединените българи взимат съдбата си в своите ръце, за да изковат заедно бъдещето си и…
Така е, но…
Шести септември е денят, в който едни хора с власт четат от листчета реч, която друг им е написал…Сричат написаното с фалшив патос, а гражданството и селячеството срещу тях си мисли за празничния обяд.
Шести септември е ден, когато българските политици, разделящи с действията си българите и ненавиждащи се едни с други, застават рамо до рамо и си честитят Съединението, срещу което всъщност работят. Управляващи, опозиция и онези другите дебнещи в позиция „Да се изтъргуваме сме винаги готови“
Шести септември е датата, на която българите се разделят на две и между тях пак избухват безсмислени спорове, между русофили и русофоби, които би трябвало преди всичко да са българи,а не да си мерят обичта и омразата към Русия.
Шести септември е денят, през който с болка разбираме, че сега нямаме нито кауза нито водач, който да ни обединят и поведат. Нямаме цел и посока…освен да имаме пари , за да си платим тока.
Шести септември е прекрасен пример от историята ни, който се страхуваме да повторим и затова днес нямаме нов Александър Батенберг, Захари Стоянов или Чардафон Велики.
Шести септември най –накрая е и възможност за такива мрънкалници и сумтялници като мен да измрънкат нещо.
Но ако съм ви вбесил, поне можете да застанете дружно един до друг и да ми теглите една майна, а?
Не слушайте мрънкането ми…просто направете опит да подадете ръка на българина до вас. Каквото и да ви струва това.
Защото …нали не сте забравили, че Съединението прави силата.
Лека вечер!