Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2012 09:33 - СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 4
Автор: hadjito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 412 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 23.01.2012 09:39


СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 4

     В американския филм който гледах снощи съпреживях една покъртителна история, пресъздадена великолепно от целия творческия екип. За мене не се оказа толкова важно да запомня заглавието му, нито запомних имената на актьорите, някои от които съм гледал многократно в други филми. Чудесен сценарий, удивителна игра на актьорите, прекрасни снимки, но това е друга тема. Сега думата ми е за това, че филмът силно ме развълнува. Донякъде и с това, че и аз като бащата, главния герой, имам болен син – и аз като него живея в пълната си безпомощност да направя нещо за момчето си. Само, че при неговия случай беше все пак възможно да го излекуват, докато в моя не.
      След видяното дълго не успях да заспя. Многократно се питах колко ли са измежду всички родители тези, които са готови, като филмовия герой, да се откажат от живота си заради своите деца? Аз знам, убеден съм, че ще има такива, които ще го направят, без да се замислят. Ще има и такива, които ще изкажат готовност, но пред лицето на смъртта ще се уплашат, ще се разколебаят, ще се откажат. По-мекушавите ще се уплашат и няма да се решат. Изправени пред лицето на смъртта е трудно, много трудно да обичаме някого по-вече от себе си, та било то дори и собствените деца. Извън ситуацията, никой не може да бъде сигурен в себе си как точно ще постъпи.
      Господи, толкова силно ме притесни, че човешкият живот може да струва определена сума пари. Колко струва един човешки живот? Има ли въобще цена той? Според мене, не. Безценен е. Кой може да каже, че струва няколко десетки или стотици долара? Колко струва той за самия притежател? А колко ще струва на неговите близки? Ами за обществото? Още повече, когато става дума за живота на едно дете. Може би то е бъдещият гений, който би променил живота на планетата, а защо не и на слънчевата система в която живеем, защото технологиите вече го позволяват!?
Опитайте се да си представите кошмарът на един родител който знае, че животът на детето му може да бъде спасен, но с помощта на парите, които той няма откъде да вземе. Безценния живот, който зависи от някаква цена. Какво изпитание. И в невъзможността да ги осигуриш не е чудно, че ще си на крачка от това да станеш престъпник, да станеш звяр, да станеш какво ли не, да продадеш душата си на дявола, но да спасиш живота на най-ценното което имаш – детето си.
И тук идва вече другият голям въпрос, който ме измъчва – парите. Не са ли прави, онези мъдреци, които казват, че цялото зло на земята произлиза от тях, че светът ще се оправи, когато се премахнат те, че те са люлката на всичките пороци. Нима в хилядолетната си история, човечеството не изнамери нещо по-добро от тях? Те ли са панацеята за вечни времена? Откакто финикийците ги въведоха, нима нямат никаква алтернатива!?
      Нима не си заслужава усилието да се открие по-добро решение? Аз не вярвам, че животът може да тече единствено по техните правила, че те трябва да са решаващото, защото ако е така, тогава жалко за човечеството.
Веднага се запитах какво представляват силните на деня, с какво са силни. Не е трудно да се отговори – с парите си и с властта, която самите ние им даваме. Защо парите се харчат вместо за лекарства, за здравеопазване, образование, за храна, спорт, наука и изкуство за войни, за оръжия, за средства позволяващи да бъде държан слабия в подчинение на силния? Нима не може да се живее в нормални жилища, вместо в палати, да се обличат обикновени дрехи, вместо такива за които се харчат баснословни цени? Нима е нужно някой си да задоволява прищевките си като пътува в космоса, докато има хора, които измират от глад на Земята; докато милиони бедстват от природните стихии? Защо е необходимо да мечтаем за космоса, когато не можем да запазим планетата на която живеем?
      Защо никой не се отказва от богатството си? Толкова ли е трудно да се откаже в името на благополучието на ближните си? Как могат някои хора да тънат в охолство и в излишества, когато виждат около себе си мизерстващите, нищетата? Навярно те затова се изолират, създават свой затворен, непристъпен за другите свят, за да приспиват съвестта си. Нима ще отнесат богатствата си извън живота!? Нима ще си откупят с тях безсмъртие и вечна младост, вечно здраве!?
       Най-често тяхното благополучие паразитира върху нещастието на мнозина.
     И като тръгне мисълта по този път, спиране няма. Безброй въпроси… Някои с отговори, други без.
      Но ето че навън пропя петелът на ежедневните обязаности и нишката на мисълта ми се скъса. Може би някоя сутрин ще я завържа и пак ще тръгна по безкрайния й път…



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
24.01.2012 15:55
................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 2803270
Постинги: 4751
Коментари: 1624
Гласове: 3112
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031