Устни - стопени в разруха на прах,
пърчета счупени стари целувки.
Спомени споглеждат се сънено с тях,
когато събуждат ги нови милувки.
Очи- преминали през пламъците на зандана,
изгорели образи в жаждата за болка и омраза.
Кошмари техни разтварят се в огъня на Ада,
когато ,,сега” връзката с ,,вчера” я преряза.
Кожа - докосната хиляди пъти насън,
ръце от парещи загубени тръни - издрани.
Алена кръвтта болезнено се стича навън,
когато с времето и вятъра зарастнали са всички рани.
И пак нижат се някакви ръждиви конци,
заплели се назад във време нереално.
На мойрите, съдбата -тяхна, с вечните игри,
а бъдещето - мое, сляпо, скрито и незнайно.
Някъде из жегата на хлад нещо малко се заражда,
след писъкът и някой жален стон изпят,
огънят объркано потрепва и загасва,
в пепелта порастава кратък нежен цвят.
Надеждата нещастието го светло озарява,
когато в бурята на хаоса се бият бесовете.
Тя докосва някоя изгубена душа и цветето го подарява.
И как? Нима никой не разбра?
То, крехкото зачатие, победило страховете...
Благодаря!
Купчина* , след точка следва главна буква, Или*
А относно това какво е - чувство. В поезията не е необходимо всичко да бъде изказано ясно и буквално, няма рамки. Щом не Ви харесва, не е нужно да го четете, но моля, ако ще бъдете критик, поне си оправете дикцията и правописа. :)