Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 12:00 - ПРЕГРАДАТА - разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 609 Коментари: 1 Гласове:
0



ПРЕГРАДАТА

     Мотоциклетът се носеше по гладката настилка с висока скорост. Въздушната струя свистеше и разхлаждаше тялото му в горещия летен ден. Нивите от двете страни на пътя жълтееха, посевът беше готов за жътва. Изпитваше истинско удоволствие от пътуването. От далече забеляза на една от отбивките млада жена, която вдигна ръка да го стопира. „Май ще си имам компания“ – усмихна се в каската мотоциклетистът. Закова машината до нея.
– За града ли сте? – попита.
– Да – отвърна кратко и й подаде каска да си я сложи на главата.
Беше ходил да изпрати приятелката си на курсове до областния град и имаше сега свободна.
– Не се ли страхувате да пътувате с мотоциклет?
– Малко се плаша, но знаете ли колко много автомобили минаха и никой не пожела да ме вземе.
„Щом нея, толкова стройна, млада и хубава, никой не е поискал да качи в колата си, какво остава за някой друг, без такива предимства“ – си каза, докато тя се настаняваше зад гърба му. Нежните й ръце сключиха обръч около кръста му и тя се притисна силно в него, когато мотоциклетът започна бързо да набира скорост. Цял изтръпна от плътния контакт с младото й гъвкаво тяло. Най-напред пътничката не усещаше как да стои на седалката при завоите, когато моторът силно се накланяше, и това му пречеше да управлява с лекота машината. Постепенно обаче, тя почувства как трябва да стои и пътуването отново стана истинско удоволствие за него. Опитаха се да започнат някакъв разговор, но силната въздушна струя и шумът от двигателя гълтаха думите или ги отвяваха зад гърбовете им. Преминаваха край едно от крайпътните заведения и той отби на паркинга.
– Какво има? Защо спряхте?
– За кратка почивка. Освен това искам да Ви почерпя. Бързате ли да стигнете в града?
– Не, но не е нужно да го правите.
– Напротив. Имам днес рожден ден и искам да почерпя.
При тази лъжа сам се изненада от себе си. Явно желанието му да се опознаят и да си поговорят, породено от физическата им близост на машината, беше толкова силно, че не успя да му устои.
– В такъв случай, няма как да откажа – отвърна дамата. – Нямам за съжаление какво да Ви подаря.
– Не го мислете – компанията Ви ми е достатъчен подарък!
Пиха за негово здраве и разговорът неусетно потръгна. Сякаш се познаваха от много време, без да знаят нищо един за друг, без да са имали съвместни преживявания.
Така беше започнало всичко, за да се озоват един ден във вилата му в околностите на града. Беше се подготвил предварително с пищно подредена трапеза, за да прекарат усамотението си добре. Но огънят в сърцата и телата им ги накара да забравят за храната и другите възможни развлечения. Успяха да укротят буйната си страст само в хладните чаршафи на леглото. Изкараха цялата нощ заедно – нощ, която никога нямаше да забравят.
На сутринта, като я откарваше до дома й, на входа на кооперацията я чакаше нейният приятел – широкоплещест едър мъжага. Видът му с който ги посрещна не вещаеше нищо добро. Още не слязла от мотоциклета, момичето получи звънка плесница, последвана от словесната буря на недоволството му. Възседнал машината, той не намери възможност да реагира, а може би и от страх пред внушителната осанка на съперника си, остана безучастен.
Двойката бързо потъна зад входа, а той като нямаше какво да направи, подгони мотоциклета по сънената още улица на града. Докато караше се питаше, как ще понесе това крехко и нежно създание грубостта на този разбеснял се великан? След всичко станало, дали тя щеше да има желание да се срещнат отново, дали той щеше да намери сили в себе си да я потърси. До тук нещата вървяха добре, но ето че всичко много се объркваше и усложняваше.
– Постъпи като страхливец – упрекна го тя, когато след няколко дни се видяха. – Защо не ме защити, ти просто ме предаде, остави ме в ръцете му?
Имаше право да му се сърди. Такава беше истината и нямаше какво да каже. Нищо смислено не му идваше на ум, с което донякъде поне да оправдае постъпката си. „Как можех да помогна? – зададе си за кой ли път въпроса той. – Щях да бъда като Давид срещу Голиат. Нямах никакъв шанс срещу този исполин, щеше да ме смаже като въшка. Човек трябва да преценява реално възможностите си. Щеше да пребие и двама ни.“
След тази случка срещата им не потръгна с обичайния ентусиазъм на другите им срещи. После се видяха още на няколко пъти, но нещо се беше пречупило в отношенията им. Той си мислеше, че ревнивият приятел може всеки момент да се появи отново отнякъде и да ги напердаши и двамата, ако не и да направи нещо още по-лошо. А тя не виждаше до себе си мъжът на който можеше да се опре, който можеше да я защити при всякакви обстоятелства. Така отчуждението издигаше преграда между тях. Преграда, която растеше бързо и надеждно, за да почувстват и двамата един ден, че нямат желание и не могат да я преминат.



image




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
30.05.2015 13:30
В някои подобни случаи - дамата е семейна..., това е болезненият цирей на обществото ни...!!! Не е никак интересно..., дори звучи отвратително..., ако е заложено е една жена да изневерява, както ако е заложено жените да са и манипулатори..., - не може да се спре...!!! Ако не обича приятелят си, но той и дава сигурност, ще си го гледа и лъже цял живот... а мъжът - другият започва да изПростява...!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 3323955
Постинги: 5537
Коментари: 1642
Гласове: 3520
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930