Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 11:38 - РАЗГОВОР ПОД КАЙСИЯТА – разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 1149 Коментари: 1 Гласове:
1



РАЗГОВОР ПОД КАЙСИЯТА

     В прохладната сянка на кайсиевото дърво, не се усещаше горещината на летния ден. От зрелите плодове поставени във фруктиерата на малка масичка се носеше из въздуха приятен аромат. Облакътени на масичката две млади дами тихо си говореха за своите преживявания през последните дни.
– Мисля, че си късметлийка със всичко, което ти се случи с този мъж – говореше едната.
– Така изглежда, погледнато отстрани. По-скоро за мене си беше едно голямо изпитание. Съдбата ме хвърли в този огън, който едва не ме изпепели.
– За разлика от на мене, поне ти се случи нещо вълнуващо. Би ли ми казала как започна всичко?
– Как, по най-баналния начин. Спря с колата до мен и ме попита как да стигне до манастира. Аз положих всички усилия да го упътя добре, но по изражението на лицето му разбрах, че не съм се справила. Имах свободно време и се чудех как да го оползотворя. Помислих си, че мога да отида с него, ако няма нищо против и да си направя една разходка. Отдавна не бях ходила там. И без много да му мисля, рекох:
– Ако желаете мога да дойда с Вас и ще ви упътвам накъде да карате.
– Наистина ли ще го направите? – изненада се той.
– Да. Малко разнообразие в деня, няма да ми дойде в повече.
– Ще ми бъде приятно и много ще ме улесните. Качвайте се тогава в колата и да вървим.
Така се започна.
– Интересно. И какво стана после?
– После заедно посетихме манастира и се разходихме в околностите.
– Ама ти си била много смела да го направиш с непознат мъж?!
– Не е нужна кой знае каква смелост. Човекът излъчваше доброта и прецених, че мога да му имам доверие. Така и излезе. Разговаряхме дълго, допаднахме си, опознавахме се бързо. След това се върнахме в града. Каза ми, че не познава никого и ще се радва ако се съглася да вечерям с него. От няколко дни бил в нашия град, в който щял да живее занапред.
– Нататък ми е ясно. Само се питам още същата нощ ли изкарахте заедно?
– Не. Имахме още няколко срещи и после нещата задълбаха. Влязохме в интимни отношения след един излет в планината. В този ден вселенският часовник спря и всичко потъна във вълшебството на мига. Миг който исках да бъде безкраен.
– Колко романтично е било всичко!
– Романтично, да. Беше романтично докато след два месеца не пристигна жена му с двете им деца.
– Бил е женен!? Така ли?
– Така се оказа.
Ама, че си и ти – не го ли попита дали не е семеен, преди да му подариш сърцето си?
– Повярвай ми, бях толкова щастлива, че дори не се сетих за това. мислех си, че щом ни е толкова хубаво, щом сме толкова щастливи, всичко е както трябва да бъде.
– И какво стана после?
– Стига си ме разпитвала, ами си вземи от
от кайсиите. Много са вкусни.
Увлечени в разговора си те не усещат кога слънцето се е преместило и сянката е избягала от тях. Но горещината ги подсеща, че е дошло време да преместят масичката по-навътре под дървото, където сянката е по- дебела и по-прохладна. Захапват по една от сочните, току-що откъснати кайсии.
– После, колкото и да искахме да крием връзката си, нямаше как да успеем. Не мина много време и жена му узна за нашата любов. Последва сериозен семеен скандал. Той стана причина тя да изчезне отново от града, заедно с децата. А аз се почувствах толкова объркана и не на мястото си. Не ти пожелавам да изпаднеш в моята ситуация.
–Да пази бог, наистина!
– На една от срещите ни ми каза, че напуска хубавата си работа, заради която се беше преместил тук, и се връща в предишния си живот. Попитах го ще може ли да го направи, след всичко, което се случи помежду ни.
– А Какво ще стане с мен, като те обичам? Как ще живея сега? Помисли ли за това?
– И аз те обичам. Знам, че няма да е лесно и на двама ни. Не съм искал всичко това да се случи. Но какво да направя? Мога ли ей така, с един замах да изтрия миналото си, да загърбя съпругата си с която години наред съм делил радости и скърби, да зарежа децата си, които толкова обичам? Не съм сигурен, че това е най-правилното решение, но трябва да направя нещо. И в момента си мисля, че това най-справедливото и доброто. Ти си силна жена, ще се справиш, сигурен съм в тебе.
След малка пауза, тя продължи:
– Сигурен бил! Душа ми знае какво ми коства…Така се разделихме, за да не се срещнем никога повече. Останалото го знаеш. Виждаш колко ми е трудно да се отърся от спомените си и да заживея с настоящето и с мисълта за бъдещето.
– Знаеш ли аз искрено се радвах на любовта и щастието ти и едва сега се замислям за това, че монетата има две страни – виждах само едната, само хубавото.
– Докато човек не преживее едно нещо сам, вижда онова, което иска да види. Едва когато минеш през ситното сито на живота, разбираш точно как стоят нещата.
Слънцето се е търкулнало зад високия хълм над градината. Откъм реката изпълзява прохлада. Домакинята разчиства костилките от кайсиите и двете жени се надигат от местата си. Дошло е време всяка да остане сама със себе си и да се потопи в непредсказуемите течения във водите на битието си.



image




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. litatru - :)
26.05.2015 21:36
Много, много увлекателен разказ!
Поздрав - Литатру!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7087456
Постинги: 8379
Коментари: 1783
Гласове: 4311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031