Постинг
03.05.2015 11:08 -
В ИЗЛОЖБЕНАТА ЗАЛА – разказ
В ИЗЛОЖБЕНАТА ЗАЛА
Посетих самостоятелната изложба живопис на наш съгражданин. На откриването не присъствах. Предпочитах да отида, когато няма блъсканица пред картините, за да мога да ги разгледам на спокойствие. За мое удоволствие, в този момент бях единственият посетител. Градчето ни е малко и тук рядко влизат любители на изкуството.
Това, което показваше авторът не ми допадаше, нито като тематика, нито като естетика. Усещането беше, че гледаш една и съща картина в различни варианти и в различни цветове. Мрачните и убити тонове на платната я правеха още по безлична. Картините не бяха малко и въпреки големите формати, нямаше какво да запомня от видяното. От всички творби лъхаше един безплоден напън да се покаже интересното и оригиналното мислене на художника. Но този напън си оставаше само един напън и нищо друго. На преден план излизаше стремежът към техническото изпълнение на живописта. Без да се има предвид, че когато техниката не е изведена до яснота и не е напълно овладяна, тя по-скоро е в ущърб на въздействието. Когато не е подплатена с идейно емоционално съдействие си остава мъртва и самоцелна.
Песимистични и скръбни мисли навяваха окачените по стените на залата платна. И се запитах, ако човек не може по красив начин да покаже тъгата и меланхолията, дали изобщо е нужно да я показва? Животът около нас е достатъчно напрегнат и мрачен, за да го втъжняваме още и чрез изкуството. А може би душата на този човек е в такава бъркотия и мрак, каквито царят и в образите които ни внушава. Не че искам да го съдя, да го упреквам – всеки може да изразява себе си както иска и както намери за добре. Това са просто едни мои размишления по повод на това, което ми предлагаха в момента да гледам. Може да се каже, че изложбата е успешна тогава, когато на посетителят му се прииска да види поне още веднъж видяното в изложбата или поне една от изложените картини. Като гледам всичко тук, много се съмнявам, че някой ще пожелае да влезе втори път в тази изложба.
Единственото хубаво нещо, което ме впечатли беше хубавата музика, която галеристката пусна да слушам, докато разглеждах експозицията. Но музиката си е музика, макар и хубава, тя не може да спаси живописта. Може само да омекоти разочарованието от неразбирането и не приемането на този свят, в който художникът ни въвежда или да подсили приятните изживявания, ако има такива. Моят духовен свят в случая не намираше пресечна точка с този на автора на тези картини.
На излизане от галерията ме заговори уредничката на галерията. След няколкото общи приказки тя ме попита:
– Какво мислите за изложбата?
За себе си аз имах ясен и категоричен отговор, но въпросът който възникна в мен беше дали да бъда откровен или не? Предпочетох да кажа това, което мислех и което чувствах, затова отвърнах на въпроса й с въпрос:
– Какво мога да мисля аз, когато художникът не е мислил достатъчно докато е рисувал?
Може би тя не очакваше толкова прям отговор и затова снизходително се усмихна. А аз излязох навън отегчен и разочарован.
.jpg)
Посетих самостоятелната изложба живопис на наш съгражданин. На откриването не присъствах. Предпочитах да отида, когато няма блъсканица пред картините, за да мога да ги разгледам на спокойствие. За мое удоволствие, в този момент бях единственият посетител. Градчето ни е малко и тук рядко влизат любители на изкуството.
Това, което показваше авторът не ми допадаше, нито като тематика, нито като естетика. Усещането беше, че гледаш една и съща картина в различни варианти и в различни цветове. Мрачните и убити тонове на платната я правеха още по безлична. Картините не бяха малко и въпреки големите формати, нямаше какво да запомня от видяното. От всички творби лъхаше един безплоден напън да се покаже интересното и оригиналното мислене на художника. Но този напън си оставаше само един напън и нищо друго. На преден план излизаше стремежът към техническото изпълнение на живописта. Без да се има предвид, че когато техниката не е изведена до яснота и не е напълно овладяна, тя по-скоро е в ущърб на въздействието. Когато не е подплатена с идейно емоционално съдействие си остава мъртва и самоцелна.
Песимистични и скръбни мисли навяваха окачените по стените на залата платна. И се запитах, ако човек не може по красив начин да покаже тъгата и меланхолията, дали изобщо е нужно да я показва? Животът около нас е достатъчно напрегнат и мрачен, за да го втъжняваме още и чрез изкуството. А може би душата на този човек е в такава бъркотия и мрак, каквито царят и в образите които ни внушава. Не че искам да го съдя, да го упреквам – всеки може да изразява себе си както иска и както намери за добре. Това са просто едни мои размишления по повод на това, което ми предлагаха в момента да гледам. Може да се каже, че изложбата е успешна тогава, когато на посетителят му се прииска да види поне още веднъж видяното в изложбата или поне една от изложените картини. Като гледам всичко тук, много се съмнявам, че някой ще пожелае да влезе втори път в тази изложба.
Единственото хубаво нещо, което ме впечатли беше хубавата музика, която галеристката пусна да слушам, докато разглеждах експозицията. Но музиката си е музика, макар и хубава, тя не може да спаси живописта. Може само да омекоти разочарованието от неразбирането и не приемането на този свят, в който художникът ни въвежда или да подсили приятните изживявания, ако има такива. Моят духовен свят в случая не намираше пресечна точка с този на автора на тези картини.
На излизане от галерията ме заговори уредничката на галерията. След няколкото общи приказки тя ме попита:
– Какво мислите за изложбата?
За себе си аз имах ясен и категоричен отговор, но въпросът който възникна в мен беше дали да бъда откровен или не? Предпочетох да кажа това, което мислех и което чувствах, затова отвърнах на въпроса й с въпрос:
– Какво мога да мисля аз, когато художникът не е мислил достатъчно докато е рисувал?
Може би тя не очакваше толкова прям отговор и затова снизходително се усмихна. А аз излязох навън отегчен и разочарован.
.jpg)
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
