Постинг
01.05.2015 10:58 -
ТРЕНИРОВКАТА
ТРЕНИРОВКАТА
Сутрешната ми разходка ме отведе към кварталната спортна площадка. Имам си комплекс от упражнения, които се старая да изпълнявам всяка сутрин за раздвижване и за мускулен тонус. Времето е много приятно за упражнения – слънчева и безветрена утрин. Поглеждам към близкото кафене и веднага ми прави впечатление колко много хора от рано са насядали по масите. А на спортната площадка няма никой. Струва ми се, че е редно да бъде обратното.
Докато си мисля за тези неща, сякаш за да ме опровергаят, от близкото училище на площадката се изсипаха деца в спортни екипи. Водеше ги мъжага на средна възраст, с атлетично телосложение, облечен в същия екип. Вероятно беше техен треньор. Той ги строи и започна да обяснява нещо, но все още бях далечко и не чувах добре думите му. Това стана едва когато приближих още.
– Готови ли сте да започнем обиколките? – попита децата той.
– Готови сме – отвърнаха му.
– Добре. Днес ще направим една повече от предния път. На всяка нова тренировка трябва да увеличаваме натоварването. Или ще увеличаваме разстоянието или ще засилваме темпото.
За да не им преча, решавам да изиграя гимнастиката си на площадката в близката градинка. Отминавам, но в мен отекват думите на треньора и ме карат да се замисля. „Ако всеки ден тренираме и увеличаваме натоварването, докъде ще стигнем? В един момент ще се окаже, че цял един ден няма да ни стигне за поредното увеличаване. Не може да се товарим до безкрай. Ако децата следват думите на този човек, ще стигнат до задънена улица.“
Тези разсъждения ме озадачават и ме карат да се запитам тогава какво трябва да се прави. Кое е правилното решение?
Край мене преминават минувачите и никак не ги вълнува това, как трябва да се тренира правилно. Какво ги засяга тях това? А би трябвало, защото отговорът на този въпрос ще даде отговор на много други дори и извън сферата на спорта. Тогава се запитах: „А ти като мислиш за тези неща, как ще се произнесеш по проблема?“
И изведнъж ме осенява отговор, който ми се струва много правилен: „Не е толкова важно да се увеличава натоварването, защото то не може да е безкрайно. Важното е да се проявява постоянство. Това е ключовата дума – постоянство. Добрите резултати ще дойдат според мен от умереното натоварване съпътствано от непоклатимо постоянство.“
Стигнал съм до площадката и е време да спра с тези размисли и да премина към изпълнението на упражненията. А дали съм прав в разсъжденията си, нека всеки сам за себе си прецени.
Сутрешната ми разходка ме отведе към кварталната спортна площадка. Имам си комплекс от упражнения, които се старая да изпълнявам всяка сутрин за раздвижване и за мускулен тонус. Времето е много приятно за упражнения – слънчева и безветрена утрин. Поглеждам към близкото кафене и веднага ми прави впечатление колко много хора от рано са насядали по масите. А на спортната площадка няма никой. Струва ми се, че е редно да бъде обратното.
Докато си мисля за тези неща, сякаш за да ме опровергаят, от близкото училище на площадката се изсипаха деца в спортни екипи. Водеше ги мъжага на средна възраст, с атлетично телосложение, облечен в същия екип. Вероятно беше техен треньор. Той ги строи и започна да обяснява нещо, но все още бях далечко и не чувах добре думите му. Това стана едва когато приближих още.
– Готови ли сте да започнем обиколките? – попита децата той.
– Готови сме – отвърнаха му.
– Добре. Днес ще направим една повече от предния път. На всяка нова тренировка трябва да увеличаваме натоварването. Или ще увеличаваме разстоянието или ще засилваме темпото.
За да не им преча, решавам да изиграя гимнастиката си на площадката в близката градинка. Отминавам, но в мен отекват думите на треньора и ме карат да се замисля. „Ако всеки ден тренираме и увеличаваме натоварването, докъде ще стигнем? В един момент ще се окаже, че цял един ден няма да ни стигне за поредното увеличаване. Не може да се товарим до безкрай. Ако децата следват думите на този човек, ще стигнат до задънена улица.“
Тези разсъждения ме озадачават и ме карат да се запитам тогава какво трябва да се прави. Кое е правилното решение?
Край мене преминават минувачите и никак не ги вълнува това, как трябва да се тренира правилно. Какво ги засяга тях това? А би трябвало, защото отговорът на този въпрос ще даде отговор на много други дори и извън сферата на спорта. Тогава се запитах: „А ти като мислиш за тези неща, как ще се произнесеш по проблема?“
И изведнъж ме осенява отговор, който ми се струва много правилен: „Не е толкова важно да се увеличава натоварването, защото то не може да е безкрайно. Важното е да се проявява постоянство. Това е ключовата дума – постоянство. Добрите резултати ще дойдат според мен от умереното натоварване съпътствано от непоклатимо постоянство.“
Стигнал съм до площадката и е време да спра с тези размисли и да премина към изпълнението на упражненията. А дали съм прав в разсъжденията си, нека всеки сам за себе си прецени.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
