Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2015 05:47 - МЪРЗЕЛАН И МЪРЗЕЛАНКА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове:
0



МЪРЗЕЛАН И МЪРЗЕЛАНКА
 
    Край реката градска, на зелената полянка си живеел кметът Мързелан със заместник кмета Мързеланка. Имали си те къщурка Общински съвет който в зимни дни ги топлел, а пък в летни ги разхлаждал. Имали си и козица-икономика с бяла пухкава брадица. Тя ги хранела с мляко и попара. Щом се наспинквали добре до пладне, кметът Мързелан навивал инвестиционната връвчица на ръката си и тръгвал към Европейската гора за дръвца. А зам-кметица Мързеланка се изтягала на сянка със започнатата от години образователна и здравноосигурителна къделя да преде и да преприда.
Тъй минават си им дните и живеят си честити.
Но веднаж козицата им бяла, що свободно си пасяла в пасбището на страната, се забъркала в гората.
- Бре, къде ли е ваджишка? - се запитала с въздишка зам-кметица Мързелана. - Потърси я Мързелане.
- Я недей ми вдига врява! - кипнал Мързелан тогава. - Щом ти трябва - прав ти път. - Хе полето, хе лесът. Аз сега се връщам от Брюксел и желая да почивам.
- Браво, тъй ами, че как. Аз не съм подвила крак. Нали идвам от Страсбург. Как ще тръгна в този мрак да лудея по гората?
И си легнаха да спят най-спокойно в свойто кметство. А в гората по съседство чужди вълчи интереси се нахраниха с бялата козица-икономика.
Стават гладни сутринта. И говори Мързелан:
- Ех, ще минем без козата. Щом си имаме
къщурка и въженце, пъстра хурка, някак пак ще преживеем.
Пак занизаха се дните, пак щастливи и честити.
Но се случи тъй веднаж - рукна от небето дъжд и прокапа покривът на общината.
- Слушай, кмете, Мързелане, няма работата тъй да стане. Покрива вземи да стегнеш. Ето падна нова капка на белгийската ти шапка.
- Не, на мен не ми прилича, кмет по покрива да тичам. Я иди ти като по-млада - всичко поправи за в час, ще ти ръкопляскам аз.
- Боже! - рекла зам-кметица Мързеланка. - Станала съм вече сянка. Няма делник, няма празник, няма сряда, няма петък от общински пусти шетък. А сега и покривите да оправям. Не ми ли стигат екологията и културата, ами да се качвам пък сега и на капандурата?
Никой труд не си направи покрива, за да поправи. Текла си водата текла и на срутване Общинския съвет обрекла. Едва живи се измъкнаха от руините й Мързелан и Мързеланка. Седнали тогава на зелената полянка на отколешната своя слава и се спогледали накриво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица-икономика, ни въженце инвестицийка, ни попара приватизационна, нито хурка, нито община-къщурка.










Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 3090866
Постинги: 5202
Коментари: 1631
Гласове: 3446
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930