Постинг
11.04.2015 11:52 -
ДОБРОТО И ЗЛОТО
ДОБРОТО И ЗЛОТО
Двама души вървят пред мен и разговарят за нещо разпалено. Заслушвам се в разговора им. Единият казва:
– С този човек да си нямаш вземане даване. Познавам го добре. Лош човек е. Добро от него не съм видял.
– И моето мнение за него е такова – добавя другият.
Като ги слушам, идваше ми да им викна:
– Хей, приятели! От бодила излиза розата, а от розата бодилът. Медът не е далече от жилото.
Но не казвам нищо, а избързвам и не знам как е протекъл разговорът им нататък. Докато вървя, аз се замислям за доброто и злото.
Доброто и злото са двете страни на една монета. Те са като две реки, които така добре смесват водите си, че е невъзможно да се разделят. Човек не е нито само добър, нито само лош. В него живеят и доброто и лошото и в зависимост от обстоятелствата се проявява едната или другата му страна. Освен това животът ни предоставя възможност по сто пъти на ден да извършиш някаква злина, а да направим добро ни дава възможност веднъж в годината. Може би добрият човек е не този, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло. Ако за даден човек нещо е добро, за друг то може да се яви като зло.
Край мене хората вървят, забързани по свои дела, други карат велосипедите и колите си, майки тикат колички с бебета, деца играят с топка и едва ли има друг като мене тук сега да мисли за доброто и злото. А аз продължавам да крача и да разсъждавам. И ми идва на ум, че който извършва добри деяния под натиска на страховете си или да избегне определено зло, той не се ръководи от разума. Добрият по природа човек намира рая тук на земята, а лошият още тук предвкусва адовите мъки. Спомням си и за една китайска поговорка в която се казва: „Вратата, зад която е скрито доброто, трудно се отваря; вратата, зад която е скрито злото, трудно се затваря.“
В този момент, докато пресичам улицата, до мене спира автомобил от смъкнатото стъкло на който подава рошавата си глава мой колега.
– Хайде, качвай се, че ще закъснеем за работа! – виква ми той.
Настанявам се до него и разговорът по служебни въпроси прекъсва размислите ми за доброто и злото.
Двама души вървят пред мен и разговарят за нещо разпалено. Заслушвам се в разговора им. Единият казва:
– С този човек да си нямаш вземане даване. Познавам го добре. Лош човек е. Добро от него не съм видял.
– И моето мнение за него е такова – добавя другият.
Като ги слушам, идваше ми да им викна:
– Хей, приятели! От бодила излиза розата, а от розата бодилът. Медът не е далече от жилото.
Но не казвам нищо, а избързвам и не знам как е протекъл разговорът им нататък. Докато вървя, аз се замислям за доброто и злото.
Доброто и злото са двете страни на една монета. Те са като две реки, които така добре смесват водите си, че е невъзможно да се разделят. Човек не е нито само добър, нито само лош. В него живеят и доброто и лошото и в зависимост от обстоятелствата се проявява едната или другата му страна. Освен това животът ни предоставя възможност по сто пъти на ден да извършиш някаква злина, а да направим добро ни дава възможност веднъж в годината. Може би добрият човек е не този, който умее да прави добро, а онзи, който не умее да прави зло. Ако за даден човек нещо е добро, за друг то може да се яви като зло.
Край мене хората вървят, забързани по свои дела, други карат велосипедите и колите си, майки тикат колички с бебета, деца играят с топка и едва ли има друг като мене тук сега да мисли за доброто и злото. А аз продължавам да крача и да разсъждавам. И ми идва на ум, че който извършва добри деяния под натиска на страховете си или да избегне определено зло, той не се ръководи от разума. Добрият по природа човек намира рая тук на земята, а лошият още тук предвкусва адовите мъки. Спомням си и за една китайска поговорка в която се казва: „Вратата, зад която е скрито доброто, трудно се отваря; вратата, зад която е скрито злото, трудно се затваря.“
В този момент, докато пресичам улицата, до мене спира автомобил от смъкнатото стъкло на който подава рошавата си глава мой колега.
– Хайде, качвай се, че ще закъснеем за работа! – виква ми той.
Настанявам се до него и разговорът по служебни въпроси прекъсва размислите ми за доброто и злото.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене