Постинг
28.08.2014 11:21 -
ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА – 18
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 18
Дали лисицата беше подранила много или гарванът нещо се бавеше, но вече доста време тя напразно чакаше появата му. Започваше да й се схваща врата от гледане все нагоре към сухия орехов клон. Но какво да се прави – колкото и късметлия да беше гарванът и на него не винаги му вървеше по мед и масло. И той понякога трудно намираше храна, а се случваше и да остане дълго време гладен.
„Щастливец! – мислеше си дългоопашатата хитруша за него. – Рее се той високо в небето, навсякъде всичко вижда, претърсва огромни пространства, недостъпни за мене. А аз, горката, трябва да се завирам из треволяци и гъсталаци, за да открия с триста зора нещо за похапване.“
Чакаше лисицата търпеливо, а проклетникът още го нямаше и нямаше. Отдавна беше минало времето за закуска, обед наближаваше, а проклетникът още се бавеше. От толкова чакане, тя отдавна беше измислила, как да отнеме храната му. Планът й беше безупречен и затова не се съмняваше в успеха си. Оставаше само да издържи и да го дочака, защото беше задушно в тревата, отегчително, а и на всичко отгоре комарите налитаха и правеха опити да я ухапят. Докато ги пропъждаше с дългата си опашка, тя си мислеше: „Какво ли бих правила без нея!?“ Но ето че един много упорит комар кацна на муцуната й и се приготви да я жилне с острото си хоботче. Преди това да се случи, Лисана завъртя опашка и го притисна.
– Моля ти се, Лиске, пощади ме! – проплака комарът.
– Защо да го правя? За да дойдеш после пак да ми досаждаш ли?
– Обещавам, че повече няма да те нападам. Заклевам се и ти давам честната си комарска дума.
Лисицата не вярваше на дадени честни думи, още по-малко на комарски, ала в главата и веднага се появи нов план. „Готовият ще ми остане за друг път“ – си каза тя и лукаво се усмихна.
– Добре, няма да те убивам. Нещо повече – ще те оставя да ме жилнеш довечера, но при условие, че ще изпълниш една мое поръчение.
Комарът не можеше да повярва, че ще се освободи от лисичата опашка, а освен това му обещаваха и вечеря. На такава щедрост той не можеше дори да се надява. Затова побърза да каже:
– Ще направя всичко, което искаш, само ме пусни, че се задушавам.
– Не е кой знае какво. Няма да ти коства нищо. Искам като кацне след малко гарванът на сухия клон над главата ми силно да го ухапеш.
– Само това ли?
– Само това.
– С удоволствие ще го направя! – отвърна комарът.
Най-после птицата долетя с огромно парче кашкавал в човката, при вида на което от лисичите уста потече слюнка.
Тогава тя пусна комара и зачака да види дали той ще изпълни обещанието си.
Гарванът тъкмо се канеше да клъвне от кашкавала, когато усети силно парване по босия си крак от което чак извика:
– Ох, че ме заболя!
От отворената му човка, парчето полетя надолу и падна право в лисичите уста. Тя го глътна бързо и хукна към гъстите близки храсти.
Гарванът настървено се чешеше по крака на ухапаното място, а полетелият комар след лисицата напразно викаше след нея:
– Лисано, къде да те намеря довечера, че да ми дадеш да си смукна от кръвчицата ти?
Преди да се мушне в храстите, Кума Лиса се обърна, погледна го сърдито и му рече:
– Не ти ли стига това, че остана жив. Бягай далече от мене, защото ако се появиш още веднъж, ще те размажа.
В следващия миг гарванът и комарът видяха само как лисичата опашка се люшна между храсталаците и я загубиха от очи.
Дали лисицата беше подранила много или гарванът нещо се бавеше, но вече доста време тя напразно чакаше появата му. Започваше да й се схваща врата от гледане все нагоре към сухия орехов клон. Но какво да се прави – колкото и късметлия да беше гарванът и на него не винаги му вървеше по мед и масло. И той понякога трудно намираше храна, а се случваше и да остане дълго време гладен.
„Щастливец! – мислеше си дългоопашатата хитруша за него. – Рее се той високо в небето, навсякъде всичко вижда, претърсва огромни пространства, недостъпни за мене. А аз, горката, трябва да се завирам из треволяци и гъсталаци, за да открия с триста зора нещо за похапване.“
Чакаше лисицата търпеливо, а проклетникът още го нямаше и нямаше. Отдавна беше минало времето за закуска, обед наближаваше, а проклетникът още се бавеше. От толкова чакане, тя отдавна беше измислила, как да отнеме храната му. Планът й беше безупречен и затова не се съмняваше в успеха си. Оставаше само да издържи и да го дочака, защото беше задушно в тревата, отегчително, а и на всичко отгоре комарите налитаха и правеха опити да я ухапят. Докато ги пропъждаше с дългата си опашка, тя си мислеше: „Какво ли бих правила без нея!?“ Но ето че един много упорит комар кацна на муцуната й и се приготви да я жилне с острото си хоботче. Преди това да се случи, Лисана завъртя опашка и го притисна.
– Моля ти се, Лиске, пощади ме! – проплака комарът.
– Защо да го правя? За да дойдеш после пак да ми досаждаш ли?
– Обещавам, че повече няма да те нападам. Заклевам се и ти давам честната си комарска дума.
Лисицата не вярваше на дадени честни думи, още по-малко на комарски, ала в главата и веднага се появи нов план. „Готовият ще ми остане за друг път“ – си каза тя и лукаво се усмихна.
– Добре, няма да те убивам. Нещо повече – ще те оставя да ме жилнеш довечера, но при условие, че ще изпълниш една мое поръчение.
Комарът не можеше да повярва, че ще се освободи от лисичата опашка, а освен това му обещаваха и вечеря. На такава щедрост той не можеше дори да се надява. Затова побърза да каже:
– Ще направя всичко, което искаш, само ме пусни, че се задушавам.
– Не е кой знае какво. Няма да ти коства нищо. Искам като кацне след малко гарванът на сухия клон над главата ми силно да го ухапеш.
– Само това ли?
– Само това.
– С удоволствие ще го направя! – отвърна комарът.
Най-после птицата долетя с огромно парче кашкавал в човката, при вида на което от лисичите уста потече слюнка.
Тогава тя пусна комара и зачака да види дали той ще изпълни обещанието си.
Гарванът тъкмо се канеше да клъвне от кашкавала, когато усети силно парване по босия си крак от което чак извика:
– Ох, че ме заболя!
От отворената му човка, парчето полетя надолу и падна право в лисичите уста. Тя го глътна бързо и хукна към гъстите близки храсти.
Гарванът настървено се чешеше по крака на ухапаното място, а полетелият комар след лисицата напразно викаше след нея:
– Лисано, къде да те намеря довечера, че да ми дадеш да си смукна от кръвчицата ти?
Преди да се мушне в храстите, Кума Лиса се обърна, погледна го сърдито и му рече:
– Не ти ли стига това, че остана жив. Бягай далече от мене, защото ако се появиш още веднъж, ще те размажа.
В следващия миг гарванът и комарът видяха само как лисичата опашка се люшна между храсталаците и я загубиха от очи.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
