Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2013 08:38 - КАКВО МИ КАЗА ПЛАНИНАТА
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове:
0



КАКВО МИ КАЗА ПЛАНИНАТА

     Вървя по меката пътека през тревата към онзи връх на планината, на който жаждата по тебе неизменно всеки ден ме води. Там планината носи твоя образ и с твои думи ми говори. И пътешественици облаци с очите ти ме гледат от небето на мечтата. Там всичко е проникнато от тебе. И то без да те има. Какво ли би било ако си с мене в този райски кът, създаден да поема радостта ни и да я вдъхновява!? От всеки храст към мен копнежът ми по теб наднича. И всяка мъничка тревичка пред чувството ми се прекланя. От любовта какво е по-достойно? Под стъпките ми цялата земя потрепва и с всяка своя клетка, тя иска да помогне да открия щастието си сред планината, макар добре да знае, че в този миг без теб това е невъзможно.
В наболата по клонката зеленина на първите недоразвили се листенца кацва пъстра птичка. И заизвива с нежен глас най-хубавата песен на която е способна, тъй както търся аз най-хубавите свои думи, за да възпея красотата ти. Отеква песента в усоето, оглася целия простор, до облаците се издига чак и със себе си ме взема в синевата. Дано от тази висина, духът ми с третото око отвъд невидимото да те открие и успокои страстта която го изгаря.
А планината ми нашепва:
– Не виждаш ли, това е тя? За тебе пее в утринта.
– За всички пее птичката красива – с въздишка й отвръщам.
– Но ще я чуе само който я обича.
А слънцето облива птичката с лъчите си гальовни и казва вместо мен:
– И аз я любя и милувам. Така красиви са перата й изящни.
– Но ти не чуваш песента й – отвръща бързо планината.
Излиза лек ветрец и клонката разклаща. С дъха си гали пеещото пиле.
– И аз я любя, нежно я прегръщам – прошепва бродещият скитник.
– Но ти не чуваш песента й – пак казва строго планината.
Пътеката издърпва тя изпод краката ми, към пеещата птичка ме повежда. И тихо, тихо ми нашепва:
– За тебе пее тя, за теб перцата й пъстреят.
В сърцето право влиза песента й. Разпалва пламъци в душата.
– Виж Космосът за теб е слязъл в мене – говори ми отново планината. – А аз пък влизам цяла в твоята любима. Чрез мен тя в птичката прониква и космосът потъва в песента й. Чрез песента душата ти изпълва, прониква той във всяка твоя клетка.
И аз, изправен в топлото сърце на мирозданието, с любов приемам песента му. Разбирам в този миг, че накъдето да погледна, ще виждам само теб, каквото и да чуя, ще чуя само теб чрез всеки звук със който земята покрай мене диша, и с който, вселената през мен минава.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7065225
Постинги: 8351
Коментари: 1782
Гласове: 4305
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031