Постинг
22.04.2013 08:38 -
КАКВО МИ КАЗА ПЛАНИНАТА
КАКВО МИ КАЗА ПЛАНИНАТА
Вървя по меката пътека през тревата към онзи връх на планината, на който жаждата по тебе неизменно всеки ден ме води. Там планината носи твоя образ и с твои думи ми говори. И пътешественици облаци с очите ти ме гледат от небето на мечтата. Там всичко е проникнато от тебе. И то без да те има. Какво ли би било ако си с мене в този райски кът, създаден да поема радостта ни и да я вдъхновява!? От всеки храст към мен копнежът ми по теб наднича. И всяка мъничка тревичка пред чувството ми се прекланя. От любовта какво е по-достойно? Под стъпките ми цялата земя потрепва и с всяка своя клетка, тя иска да помогне да открия щастието си сред планината, макар добре да знае, че в този миг без теб това е невъзможно.
В наболата по клонката зеленина на първите недоразвили се листенца кацва пъстра птичка. И заизвива с нежен глас най-хубавата песен на която е способна, тъй както търся аз най-хубавите свои думи, за да възпея красотата ти. Отеква песента в усоето, оглася целия простор, до облаците се издига чак и със себе си ме взема в синевата. Дано от тази висина, духът ми с третото око отвъд невидимото да те открие и успокои страстта която го изгаря.
А планината ми нашепва:
– Не виждаш ли, това е тя? За тебе пее в утринта.
– За всички пее птичката красива – с въздишка й отвръщам.
– Но ще я чуе само който я обича.
А слънцето облива птичката с лъчите си гальовни и казва вместо мен:
– И аз я любя и милувам. Така красиви са перата й изящни.
– Но ти не чуваш песента й – отвръща бързо планината.
Излиза лек ветрец и клонката разклаща. С дъха си гали пеещото пиле.
– И аз я любя, нежно я прегръщам – прошепва бродещият скитник.
– Но ти не чуваш песента й – пак казва строго планината.
Пътеката издърпва тя изпод краката ми, към пеещата птичка ме повежда. И тихо, тихо ми нашепва:
– За тебе пее тя, за теб перцата й пъстреят.
В сърцето право влиза песента й. Разпалва пламъци в душата.
– Виж Космосът за теб е слязъл в мене – говори ми отново планината. – А аз пък влизам цяла в твоята любима. Чрез мен тя в птичката прониква и космосът потъва в песента й. Чрез песента душата ти изпълва, прониква той във всяка твоя клетка.
И аз, изправен в топлото сърце на мирозданието, с любов приемам песента му. Разбирам в този миг, че накъдето да погледна, ще виждам само теб, каквото и да чуя, ще чуя само теб чрез всеки звук със който земята покрай мене диша, и с който, вселената през мен минава.
Вървя по меката пътека през тревата към онзи връх на планината, на който жаждата по тебе неизменно всеки ден ме води. Там планината носи твоя образ и с твои думи ми говори. И пътешественици облаци с очите ти ме гледат от небето на мечтата. Там всичко е проникнато от тебе. И то без да те има. Какво ли би било ако си с мене в този райски кът, създаден да поема радостта ни и да я вдъхновява!? От всеки храст към мен копнежът ми по теб наднича. И всяка мъничка тревичка пред чувството ми се прекланя. От любовта какво е по-достойно? Под стъпките ми цялата земя потрепва и с всяка своя клетка, тя иска да помогне да открия щастието си сред планината, макар добре да знае, че в този миг без теб това е невъзможно.
В наболата по клонката зеленина на първите недоразвили се листенца кацва пъстра птичка. И заизвива с нежен глас най-хубавата песен на която е способна, тъй както търся аз най-хубавите свои думи, за да възпея красотата ти. Отеква песента в усоето, оглася целия простор, до облаците се издига чак и със себе си ме взема в синевата. Дано от тази висина, духът ми с третото око отвъд невидимото да те открие и успокои страстта която го изгаря.
А планината ми нашепва:
– Не виждаш ли, това е тя? За тебе пее в утринта.
– За всички пее птичката красива – с въздишка й отвръщам.
– Но ще я чуе само който я обича.
А слънцето облива птичката с лъчите си гальовни и казва вместо мен:
– И аз я любя и милувам. Така красиви са перата й изящни.
– Но ти не чуваш песента й – отвръща бързо планината.
Излиза лек ветрец и клонката разклаща. С дъха си гали пеещото пиле.
– И аз я любя, нежно я прегръщам – прошепва бродещият скитник.
– Но ти не чуваш песента й – пак казва строго планината.
Пътеката издърпва тя изпод краката ми, към пеещата птичка ме повежда. И тихо, тихо ми нашепва:
– За тебе пее тя, за теб перцата й пъстреят.
В сърцето право влиза песента й. Разпалва пламъци в душата.
– Виж Космосът за теб е слязъл в мене – говори ми отново планината. – А аз пък влизам цяла в твоята любима. Чрез мен тя в птичката прониква и космосът потъва в песента й. Чрез песента душата ти изпълва, прониква той във всяка твоя клетка.
И аз, изправен в топлото сърце на мирозданието, с любов приемам песента му. Разбирам в този миг, че накъдето да погледна, ще виждам само теб, каквото и да чуя, ще чуя само теб чрез всеки звук със който земята покрай мене диша, и с който, вселената през мен минава.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене