Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2013 09:11 - ДА СИ ПРИЗНАЕШ ЧЕ НЕ ЗНАЕШ четиридесет и седми разговор с Ведрина
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.04.2013 09:12


ДА СИ ПРИЗНАЕШ ЧЕ НЕ ЗНАЕШ
четиридесет и седми разговор с Ведрина

     Утрото е прекрасно – младо слънце грее сред пролетните аромати и малки пухкави облачета пръскат радостта си във ведрината на синьото небе. Цялата долина сияе окъпана от ярките слънчеви лъчи. Но не мога да се насладя сега на тази красота, защото ми предстои среща с мой познат, който очаква ясен отговор от мене по един важен за него въпрос.
– Пак си се умислил още на ранина – побутва ме с невидимото си присъствие по лакътя Ведрина.
– И има защо. На знам как да постъпя – отвръщам. – Не мога да направя нищо за това за което ме помолиха.
– Не можеш, защото наистина не знаеш – впуска се във философски изводи веднага тя.
– Напълно си права. Колкото повече знаеш, толкова повече можеш.
– Така е. Човек може толкова, колкото знае – съгласява се с мен Ведрина.
– Страхувам се, че няма да бъда в полза на този мой познат, който очаква от мене аз да реша проблема.
– Човек се страхува само от това, което не познава. Със знанието се побеждава всеки страх.
– Работата е там, че не можем да бъдем всезнайковци.
– Вярно, но винаги можем да отидем при някого, който има опит и знание по даден въпрос, има компетентност да даде правилен отговор.
Това казах и на моя човек, че не съм аз този, който може да бъде полезен в случая.
– А той?
– Той каза, че може и да съм прав, но не познавал другиго, по-вещ от мене. Имам желание да помогна, но само желание не стига. Ще трябва да призная поражението си.
Слънцето влиза в милувката на близкия облак и замълчаваме за миг. После, като проследява погледа ми в небето, Ведрина казва:
– Който не познава тъмнината, не познава и светлината. Бог се е погрижил да има достатъчно светлина за тези, които искат да виждат и достатъчно мрак, за тези, които не искат.
– Не ти ли се струва, приятелко, че понякога научаваме неща, които не разбираме.
– Да знаеш и да разбираш това, което вече знаеш, наистина са различни неща.
– Умът не заменя знанието, но и знанието не заменя ума – казвам аз.
_ Според тебе, как се сдобиваме със знания? – поглежда ме изпод вежди събеседничката ми.
Не бързам да отговоря. Затруднява ме този въпрос. Той не е с еднозначен отговор. Тогава и отвръщам:
– Ще ти отговоря с думите на Конфуций, който казва така: „Три пътя водят към знанието. Пътят на размисъла – той е най-благородният; пътят на подражанието – той е най-лекият; и пътят на опита – той е най горчивият.
– Мъдър отговор. Знанието наистина представлява записан опит.
– Не мислиш ли, Ведрина, че пространството на знанието ни е силно ограничено, в сравнение с пространството на незнанието ни, което е безкрайност?
– Абсолютно си прав.
– Мисля си обаче, че хората които могат чистосърдечно да си признаят, че не знаят са твърде малко.
– И не без основание си го мислиш.
– По-често допускаме грешки в живота си не защото не знаем, а защото си мислим, че знаем.
– Има такава закономерност. Съгласна съм.
Този мислен диалог с Ведрина ме отплесва встрани от проблема който имам, но няма как да ми помогне в случая.
Поглеждам към слънцето, излязло иззад облака и виждам, че трябва да слизам в града, където да се срещнем с моя познат. Ще мога чистосърдечно да му призная, че въпреки очакванията му, не знам как трябва да се постъпи в неговия случай.
 



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7065759
Постинги: 8352
Коментари: 1782
Гласове: 4305
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031