Постинг
07.03.2013 07:06 -
ЗА ДИНИ - двадесет и осми урок
ЗА ДИНИ - двадесет и осми урок
Отидохме рано на бостана, преди да е напекло. Искахме да си наберем с чичо дини за няколко дни, защото няма нищо по-хубаво за десерт в горещия летен ден от охладената в мазето диня. Чичо внимателно ги оглежда, почуква ги с пръст, за да разбере коя е узряла и едва тогава откъсва. Докато избираме, говори:
– Знаеш ли как още казват на дините?
– Не знам.
– В някои области им казват карпуз, другаде любеница.
Принадлежат към вида тиквови растения и минават за плодов зеленчук.
– Това за пръв път го чувам – отвръщам аз. – Къде е произходът на дините, чичо?
– Смята се, че произлизат от Южна Африка. Там има най-голямо разнообразие на вида.
Чичо се изправя за малко, опъва кръст назад и пак се навежда над дините. Хваща едно от стъблата и казва:
– Можеш ли да предположиш, че кореновата система достига до два метра дълбочина в почвата?
– Направо не си е за вярване, но аз вече свикнах да ме изненадват растенията с какво ли не.
– Освен това, разпростира се в диаметър до три метра – продължава да ме изумява чичо Богдан с урока си за дините.
После откъсва една и ме повежда в сянката на близкото дърво. Сядаме под него, той вади нож и разрязва сочната диня, подава ми един голям резен и продължава да говори докато ядем:
– Използват я често за ароматизирането на някои напитки. Кората също не е за подценяване – вари се сладко от нея, дава се за храна на животните, а понякога някои хора я използват за зеленчук, пържат я, варят я, мариноват я и я готвят със зехтин, чесън, лук, люти чушки.
Докато плюя семките, аз продължавам да се учудвам на широкото приложение на динената кора. Чичо ми сочи купчината с изплютите семки и казва:
– Богати са на белтъчини и мазнини. Могат да се ядат самостоятелно, да се добавят в някои ястия.
– И това ли се прави!?
– И какво ли не още. Използват се за производство на растително масло. Отглеждат се и такива сортове, които имат много малко водниста маса и натрупват богатството си в семената. В някои страни семките се консумират печени като слънчогледовите, а в други правят от тях супа.
– Държи ли сред другите плодове първенство в нещо динята? – сещам се да попитам аз.
– Да. Тя е плодът с най-голямо съдържание на вода в себе си – достига до 92 процента от масата й.
– Сещаш ли си за още нещо интересно?
– В много страни по света пробиват отвор в кората и доливат в нея някоя алкохолна напитка, изчакват малко течността да се смеси с тъканта на плода, след което се нарязва и се сервира по обичайния начин.
– Интересно!
Вече сме си хапнали добре. Почистваме мястото под дървото от закуската с динята и ставаме да натоварим откъснатите дини. Тръгваме си доволни, преди да е дошла горещината. Имаме вече с какво да я посрещнем и да се освежим.
Отидохме рано на бостана, преди да е напекло. Искахме да си наберем с чичо дини за няколко дни, защото няма нищо по-хубаво за десерт в горещия летен ден от охладената в мазето диня. Чичо внимателно ги оглежда, почуква ги с пръст, за да разбере коя е узряла и едва тогава откъсва. Докато избираме, говори:
– Знаеш ли как още казват на дините?
– Не знам.
– В някои области им казват карпуз, другаде любеница.
Принадлежат към вида тиквови растения и минават за плодов зеленчук.
– Това за пръв път го чувам – отвръщам аз. – Къде е произходът на дините, чичо?
– Смята се, че произлизат от Южна Африка. Там има най-голямо разнообразие на вида.
Чичо се изправя за малко, опъва кръст назад и пак се навежда над дините. Хваща едно от стъблата и казва:
– Можеш ли да предположиш, че кореновата система достига до два метра дълбочина в почвата?
– Направо не си е за вярване, но аз вече свикнах да ме изненадват растенията с какво ли не.
– Освен това, разпростира се в диаметър до три метра – продължава да ме изумява чичо Богдан с урока си за дините.
После откъсва една и ме повежда в сянката на близкото дърво. Сядаме под него, той вади нож и разрязва сочната диня, подава ми един голям резен и продължава да говори докато ядем:
– Използват я често за ароматизирането на някои напитки. Кората също не е за подценяване – вари се сладко от нея, дава се за храна на животните, а понякога някои хора я използват за зеленчук, пържат я, варят я, мариноват я и я готвят със зехтин, чесън, лук, люти чушки.
Докато плюя семките, аз продължавам да се учудвам на широкото приложение на динената кора. Чичо ми сочи купчината с изплютите семки и казва:
– Богати са на белтъчини и мазнини. Могат да се ядат самостоятелно, да се добавят в някои ястия.
– И това ли се прави!?
– И какво ли не още. Използват се за производство на растително масло. Отглеждат се и такива сортове, които имат много малко водниста маса и натрупват богатството си в семената. В някои страни семките се консумират печени като слънчогледовите, а в други правят от тях супа.
– Държи ли сред другите плодове първенство в нещо динята? – сещам се да попитам аз.
– Да. Тя е плодът с най-голямо съдържание на вода в себе си – достига до 92 процента от масата й.
– Сещаш ли си за още нещо интересно?
– В много страни по света пробиват отвор в кората и доливат в нея някоя алкохолна напитка, изчакват малко течността да се смеси с тъканта на плода, след което се нарязва и се сервира по обичайния начин.
– Интересно!
Вече сме си хапнали добре. Почистваме мястото под дървото от закуската с динята и ставаме да натоварим откъснатите дини. Тръгваме си доволни, преди да е дошла горещината. Имаме вече с какво да я посрещнем и да се освежим.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
