Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2013 07:14 - РАЗТОВАРВАНЕТО - двадесет и втори урок
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 826 Коментари: 0 Гласове:
1



РАЗТОВАРВАНЕТО - двадесет и втори урок

– Искаш ли днес да си направим разтоварване? – попита ме чичо Богдан сутринта.
– Какво разтоварване!? – не разбирам аз.
– Ами днес да ядем само плодове и нищо друго. Това ще пречисти организма. Полезно и здравословно е.
– Щом е полезно, тека го направим – съгласявам се. – С какво ще закусим тогава?
– С ябълки. В градината петровката е отрупана с плодове.
– Добре, аз тръгвам – изббързах пред чичо към градината.
Дървото е старо и макар, че чичо Богдан беше прочиствал не веднъж сухите клони, имаше още за чистене. На клоните беше изправен дълъг прът, с който брулехме от сочните зрели плодове. Събрахме и от накапалите и седнахме в тревата да ядем. Чичо Богдан поглади грапавата кора на ствола и каза:
– Стара е, но още я бива да ни храни. Дядо ми я е садил.
– Толкова ли е стара?
– Все такава я помня. Знаеш ли, че ябълката е едно от най-разпространените дървета у нас? Културната ябълка е произлязла от дивата, наречена киселица, която и до днес се среща. Получили сме различни сортове ябълки – златна пармена, червена превъзходна, карастоянка, айвания, джонатан и други.
– На какви почви вирее ябълковото дърво?
– На крайречни наносни в долините и котловините с умерен климат. Ябълката изисква влажна почва и топъл, но влажен въздух. На големи студове и продължителни застудявания не издържа. Светлолюбиво растение е. Стъблото й, в сравнение с другите дървета, е ниско, с широка корона. Кората й е гладка, само на дънера е напукана и грапава. Корените са големи и разклонени встрани.
– Ако посея семка, дали ще поникне дърво? – питам.
– От семената на питомната яббълка обикновено израстват дървета, които дават недоброкачествени плодове. Затова човек размножава различните сортове ябълки чрез присаждане. За тази цел се използват разсадници от семена на киселици, диви ябълки. Когато израстнат на един метър височина, върху тях овощарят присажда по една пъпка от онзи сорт питомна ябълка, от който иска да развъди. Облагородените дръвчета се изкопават на втората година и се засаждат в овощни градини.
– Кога става това?
– През есента или рано напролет, преди да се развият пъпките им. Садят се в широки един метър дупки с дълбочина 60 сантиметра. В овощните градини дупките се изкопават в редове с големи междуредия – 10 метра.
– А в реда дръвчетата на какво растояние се поставят едно от друго?
– На не повече от 5 – 6 метра. Тогава короната на ябълката се развива най-добре. Преди засаждането част от корените се изрязват.
– Защо се прави това, чичо?
– Това предизвиква образуването на млади коренчета и дървото по-лесно се вкоренява в почвата. Забива се кол и след това дръвчето се поставя в средата на дупката и внимателно се засипва с рохкава пръст до мястото където е била по-рано в земята. След това пръстта се затъпква. Дръвчето се приварзва за кола. Около него се прави трапчинка, за да се полива по лесно. Ако клоните са нагъсто, някои от тях се изрязват, за да не си пречат и засенчват.
– И чакаме да порасне?
– Не, дръвчетата се развиват добре, когато почвата между тях се обработва. В противен случай в овощната градина израстват разни плевели, които спъват развитието на младите, неукрепнали още дръвчета.
– Не може ли между тях да се засее нещо?
– Може да се засеят ниски окопни култури, като фасул и картофи. При окопаването на тези култури се унищожават плевелите и почвата се обогатява с въздух, необходим за развитието на младите дръвчета. Важна грижа на овощарите е да придават широка корона на дръвчетата. За тази цел те отрязват върха на главното стъбло на височина на около метър и половина, два и го заставят да се развива встрани.
– След колко време започват да дават плодове?
– След 4 – 5 години, а при някои сортове и по-късно. Ябълката цъфти рано напролет след сливите и други овощни дръвчета. Едновременно с развитието на листата клоните й се отрупват с розовобели цветове, събрани по няколко върху клонка в кичур. Тогава ябълковите дръвчета са извънаредно красиви. Пчелите извършват кръстосано опрашване. Образувалият се от цвета плод отначало е зелен и кисел. Когато започне да зрее става сладък и се обагря. Плодовете на едни сортове, като този тук от който ядем, узряват през лятото, на други през есента, а на някои доузряват и добиват приятен вкус, след като се оберат и престоят известно време – чак през зимата.
– На какво са богати плодовете, чичо?
– Съдържат захар, витамини, пектин и други полезни вещества, затова са полезна храна на човека, особено на децата. Влияят благотворно на храносмилането. Могат да се използват като пресни през цялата зима и пролетта. От тях се приготвят сушени плодове, компоти, мармалади.
– Къде у нас се отгллеждат най-много яббълки?
– В Кюстендилско и Пловдивско. Ябълката е доходна култура. Когато се положат необходимите грижи, добивът може да достигне средно по 3 тона от декар, а рекордните добиви са около 10 тона.
– Има ли неприятели яббълковото дърво?
– Има насекоми, които му нанасят големи вреди – кръвната въшка, овощната пеперуда, ябълковият семеяд и други. Понякога гъсениците съвсем оголват ябълковите дървета и повреждат реколтата. Червивите ябълки падат предварително и трябва да се събират и унищожават.
– Каква борба се води срещу тези вредители?
– Дърветата се пръскат с химични вещества. Кората им става убежище на много вредни насекоми, затова овощарите я остъргват и мажат с вар.
Изядох доста ябълки, докато чичо говореше. Стомахът ми се напълни, но заситеност не чувствах. Но щом е полезно, ще изтърпя.
В градината дотича запъхтеният Димчо. Викна ни отдалече:
– Елате, елате бързо да видите, чичо Дончо убил една лисица! Димчо не чака реакцията ни, мигом изчезна отново от погледите ни. Чичо Дончо е съсед, ловец. Скочихме да догоним приятеля ми.
Лисицата беше просната на тревата зад къщата. Димчо клечеше до нея и я разглеждаше, а ловецът се готвеше да одере кожата на убитото животно.
– Къде я утрепа? – попита чичо Богдан.
– Тук, в градината. Призори я издебнах. Предната вечер ми изяде няколко кокошки. Реших да я спипам и успях.
– Чичо, какво можеш да ни кажеш за лисиците?
– Хубава работа. Пред вас стои най-добрият ловец на лисици в района, а вие питате мене. Той ще ви разкаже.
– За лисиците може да се говори много, но сега нямам толкова време – отвърна ловецът.
– Кажи ни най-важното, чичо Дончо! – настояваме с Димчо.
– Добре. Може да се каже, че лисицата се среща в горите из цялата страна. Обикновено си прави скривалище, като копае дълбоки дупки с няколко входа.
– Виждали сме ги в местността „Лисичи дупки“ – прекъсна го приятелят ми.
– Да, там сигурно сте ги виждали. Лисицата често устройва жилището си в съседство с населени места. С какво е покрито тялото й?
– С жълтеникава гъста и дълга козина – отговарям аз.
– Правилно, но тя може да бъде и сиворъждива и бледожълта, което я прави мъчнозабележима. Краката й са къси и здрави. Може да бяга дълго, да прави внезапни остри завои и да сменя посоката. И кой мислите, че й помага за това?
Спогледахме се с Димчо и вдигнахме рамене в недоумение.
– Дългата и рунтава опашка – продължава ловецът. – Обонянието, слухът и зрението й са добре развити, затова лесно е надушила и уловила от моите кокошки. На лов излиза обикновено през нощта, но понякога ловува и през деня.
– С какво се храни, освен с кокошки? – пита през смях Димчо.
– Със зайчета, мишки, сърненца, яребици, пъдпъдъци, яде змии, жаби, дори бръмбари и други насекоми. Зимно време, особено при дълбок сняг, мъчно намира храна и се осмелява да слиза до селата, промъква се до птичарниците и там удушава повече кокошки, отколкото може да изяде.
– По колко лисичета се раждат? – питам аз.
– От 4 – 6, за които майката полага големи грижи. Те растат бързо. След третата седмица излизат от дупката.
– Значи тя е вредно животно за стопанството и трябва да се унищожава?
– Стопанското значение на лисицата е различно, в зависивост от това къде живее. Като изтребва бръмбари, горски мишки, лалугери и други вредители по селскостопанските култури, тя принася полза и трябва да се покровителствува. Когато живее в съседство с човека, тя нанася големи вреди на птицевъдството. Тогава я преследват и унищожават, както направих аз с тази тук.
– Колко дълго живее?
– Живее 10 – 12 години. Ами за днес, толкова. Труг път мога да ви кажа повече неща – рече чичо Донччо.
– Искам и аз да те попитам нещо – намеси се и чичо Богдан в разговора. – Как успяваш да си най-добрият в лова на лисици? Издай ни някоя своя тайна, каквато сигурно имаш.
Ловджията не бърза да отговори. Смуква за последен път от окъсялата си цигара преди да я хвърли, изпусна кълбенца от тютюневия дим и се усмихна дяволито.
– Нямам някакви специални секрети. С малко хитрост успявам.
– Кажи ни някоя хитрина.
– Миналата година наистина предадох най-много лисичи кожи от всички ловци в околията. Лисицата е хитро животно, но я побеждавам с ум. Като тръгна на лов за лисици, излизам през нощта. Хващам петела от курника и го слагам в раницата. Отивам в гората, разкряквам петела и се спотайвам. Вместо аз да търся лисицата, тя ми иде на крака заради петела. Появи ли се, стрелям, а аз много рядко не улучвам. Това е един от начините с които успявам.
– Гледай ти как си го измислил! – удивява се чичо Богдан на съобразителността му и ни поглежда многозначително.
– Имам си идруги тънкости, но за тях, друг път. Хайде сега, Богдане, като ме забаламосвахте и ме забавихте с приказки, да ми помогнеш да я одерем, а тези юнаци да гледат и да се учат как се прави това.
Дръпнах приятеля си да се оттеглим настрана. Не ми беше приятно да гледам вътрешностите на лисицата. Димчо малко неохотно се съгласи, но все пак тръгна с мен да играем на улицата, където вече се чуваше гълчавата на други деца от махалата.




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7087987
Постинги: 8379
Коментари: 1783
Гласове: 4311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031