Постинг
20.02.2013 14:15 -
ЗЕЛЕТО - седемнадесети урок
ЗЕЛЕТО - седемнадесети урок
Обичам да ходя с чичо Богдан на бахчата. Преди да започне да работи в нея, той предпочита да надникне първо в кошерите на пчелина. Почерпва ме там с пресен мед и тогава запретва крачолите, и нагазва в лехите със зеленчуците. Аз му помагам с каквото мога.
Днес най-напред решихме да почистим листата на зелките от нападналите ги вредители и после да ги полеем. Докато работим, разпитвам:
– Какви видове зеле се отглеждат у нас, чичо?
– Различни – главесто, цветно, къдраво, брюкселско и алабаш.
– Кое от тях е най-разпространеното?
– Главестото има най-голямо стопанско значение. Според цвета на листата си то бива бяло и червено. Червеното се отглежда в малко количество и се употребява за салата и туршия. А бялото главесто зеле се отглежда в големи количества в цялата страна. Употребява се през цялата година прясно или като кисело зеле. Надявам се, че ти го обичаш, като мене?
– Много го обичам! – отвръщам. – Защо е толкова ценно, какви вещества съдържа?
– Захари, минерални соли, белтъчини, витамини.
– В киселото зеле, запазват ли се те?
– Повечето, да. А според времето на узряване и използване, сортовете биват: ранни, средно ранни и късни. Тази леха, в която ти стоиш, е с късни зелки.
– Коя е родината на зелето?
– Приема се, че зелето произхожда от дивото зеле, което расте край бреговете на Средиземно море.
– Как се отглежда зелето? Трудно ли се произвежда?
– Трудоемко е. Първо трябва да се подготви почвата.
– В какви почви най-добре вирее?
– В наносни глинестопесъчливи. Мястото определено за садене на зеле се изорава дълбоко през есента. Добивите значително се повишават, ако му се сложи оборска тор. Пресният тор се внася преди пролетната оран, с която се заорава. Ако е угнил, или както тук старите хора казват, узрял, внася се през пролетта. Оборският тор може да бъде заменен с минерални торове.
– От какви най-вече се нуждае?
– От азотни и фосфорни. Внасят се преди брануване и култивиране.
– Ти твоето зеле тук, торил ли си го?
– Разбира се. С оборска тор.
– А откъде се снабдяваш със семена?
– Вземам си разсад. Зелето не понася ранните пролетни застудявания, затова се отглежда главно чрез разсад. Семената се засяват в парници още през месец февруари. когато се оформи първият лист на младите растения, те се разсаждат в други парници или в саксии. Такова разсаждане се нарича пикиране.
– И кога става разсадът готов за засаждане в земята?
– Щом образува 4-5 зелени листа. Това става към края на месец март. За късното зеле семената се засяват през месец юни в открити лехи. Полученият без пикиране разсад се засажда на постоянно място през втората половина на юли. Преди да се засади, се отстраняват всички хилави и заболели растения. Засаждането става на редове в бразди. Посажда се от едната страна на браздите.
Заравя се в почвата до първия лист, като се внимава да не се покрие вегетативния връх с пръст. И тогава започват грижите за растежа.
– Какви са тези грижи?
– Неуморим си в задаването на въпроси. Явно ще трябва да ти разкажа всичко, което знам за зелето от игла до конец – каза чичо Богдан и продължава: – След засаждането почвата се прекопава добре. През периода на растежа тя се прекопава плитко след всяка поливка или проливен дъжд.
– Искаш да кажеш, че утре ще трябва да го прекопаем?
– Ще трябва, ако искаме да наберем хубави зелки.
– И защо се копае толкова много?
– С това се разрушава почвената корица и се отстраняват плевелите. И не само при зелето, нали виждаш, че това се прави и при пипера и доматите. Щом зелето започне да образува нови листа, те се прекопават и загърлят. Загърлянето се повтаря два, три пъти. Затрупаната част от стъблото образува добавни корени, които подсилват снабдяването на растението с вода и соли. Зелето изпарява много вода и натрупва голямо количество запасни храни в листата си. Затова трябва да се полива често. Когато зелките се завиват, нуждата от вода е най-голяма.
– Ох, чичо, изморих се само да слушам, а ако трябва всичко това да го върша, направо не се виждам. Никога не съм си и помислял, че за произвеждането на зеле е необходимо толкова много да се трудиш.
– И това съвсем не е всичко. За да се увеличат добивите е необходимо растенията да се подхранват, а да не говорим, че по време на растежа се следи те да не бъдат нападнати от болести и вредители, като зелевата бълха, гъсеницата на зелевата пеперуда и други. Тогава трябва да се чисти и пръска с препарати.
– Чичо, разкажи ми как се образува от малкото растение с 4-5 листа, голямата зелка.
– Това е дълъг процес. На върха на късото стъбло се образува най-напред малка пъпка. От нея започват развитието си нови и нови листа. В същото време стъблото расте много бавно. В следствие на това вътрешните листа плътно се надиплят едно върху друго около пъпката. така се образува и расте зелката, която представлява много голяма връхна пъпка. Зелето образува голям брой едри листа, които със своята повърхност изпаряват много вода. Вътрешните листа не се огряват и остават безцветни, а външните са зелени. Те са покрити с восъчен прашец, който ги предпазва от намокряне. Зелените покривни листа образуват органични вещества, които се натрупват като запасна храна в безцветните листа.
– Каква е кореновата система? – питам.
– Коренът дава много разклонения в горната част на почвата и извлича влагата й. Някои от корените достигат по-голяма дълбочина до 1.5 метра.
– Толкова дълбоко!? – учудвам се аз.
– Да.
– Кога се прибират зелките?
– Когато станат твърди. Ако узрелите зелки стоят по-дълго време на корена, започват да се пукат. У нас ранното зеле се прибира през юни, късното след първите есенни слани – октомври. Преди прибирането, ако настъпят внезапни студове, зелето може да замръзне.
– И негодно ли става тогава за употреба?
– Не. В такива случаи то трябва да остане на корените си до пълно размръзване. Така може да издържи до –17 градуса, но ако се прибере измръзнало, лесно се разваля.
– А как се добиват семената?
– Зелките за семе се отглеждат отделно. Разсадът необходим за тях се произвежда от доброкачествени семена. Той се засажда на семенния участък и за неговото развитие се полагат много грижи. Късно през есента отделните зелки се изваждат от земята с корените. От тях се подбират най-добре развитите, здрави и твърди зелки. Те веднага се засаждат на постоянно място, като се заравят в почвата на редове. Рано напролет засадените зелки бързо развиват облистено, разклонено стъбло с цветове. За растежа на стъблото се използват запасните храни на зелката.
През време на растежа почвата редовно се обработва и се полагат всички други грижи, както при отглеждането на зелките.
– Какви са им цветовете, не съм виждал?
– Бледожълти, събрани по върховете на стъблото в съцветие – грозд. Насекомите събират нектар от тях и извършват кръстосано опрашване.
– А какво представлява плодът?
– Шушулка, съставена от две капачета, разделени с преграда. От двете страни на преградата са наредени семената. Щом шушулките узреят, семената веднага се прибират, а растенията загиват. Зелето е двегодишно растение – през първата година то развива зелка, богата на запасни храни, а през втората – стъбло с цветове и плодове.
С това урокът завърши и се заловихме с поливането на лехите.
Обичам да ходя с чичо Богдан на бахчата. Преди да започне да работи в нея, той предпочита да надникне първо в кошерите на пчелина. Почерпва ме там с пресен мед и тогава запретва крачолите, и нагазва в лехите със зеленчуците. Аз му помагам с каквото мога.
Днес най-напред решихме да почистим листата на зелките от нападналите ги вредители и после да ги полеем. Докато работим, разпитвам:
– Какви видове зеле се отглеждат у нас, чичо?
– Различни – главесто, цветно, къдраво, брюкселско и алабаш.
– Кое от тях е най-разпространеното?
– Главестото има най-голямо стопанско значение. Според цвета на листата си то бива бяло и червено. Червеното се отглежда в малко количество и се употребява за салата и туршия. А бялото главесто зеле се отглежда в големи количества в цялата страна. Употребява се през цялата година прясно или като кисело зеле. Надявам се, че ти го обичаш, като мене?
– Много го обичам! – отвръщам. – Защо е толкова ценно, какви вещества съдържа?
– Захари, минерални соли, белтъчини, витамини.
– В киселото зеле, запазват ли се те?
– Повечето, да. А според времето на узряване и използване, сортовете биват: ранни, средно ранни и късни. Тази леха, в която ти стоиш, е с късни зелки.
– Коя е родината на зелето?
– Приема се, че зелето произхожда от дивото зеле, което расте край бреговете на Средиземно море.
– Как се отглежда зелето? Трудно ли се произвежда?
– Трудоемко е. Първо трябва да се подготви почвата.
– В какви почви най-добре вирее?
– В наносни глинестопесъчливи. Мястото определено за садене на зеле се изорава дълбоко през есента. Добивите значително се повишават, ако му се сложи оборска тор. Пресният тор се внася преди пролетната оран, с която се заорава. Ако е угнил, или както тук старите хора казват, узрял, внася се през пролетта. Оборският тор може да бъде заменен с минерални торове.
– От какви най-вече се нуждае?
– От азотни и фосфорни. Внасят се преди брануване и култивиране.
– Ти твоето зеле тук, торил ли си го?
– Разбира се. С оборска тор.
– А откъде се снабдяваш със семена?
– Вземам си разсад. Зелето не понася ранните пролетни застудявания, затова се отглежда главно чрез разсад. Семената се засяват в парници още през месец февруари. когато се оформи първият лист на младите растения, те се разсаждат в други парници или в саксии. Такова разсаждане се нарича пикиране.
– И кога става разсадът готов за засаждане в земята?
– Щом образува 4-5 зелени листа. Това става към края на месец март. За късното зеле семената се засяват през месец юни в открити лехи. Полученият без пикиране разсад се засажда на постоянно място през втората половина на юли. Преди да се засади, се отстраняват всички хилави и заболели растения. Засаждането става на редове в бразди. Посажда се от едната страна на браздите.
Заравя се в почвата до първия лист, като се внимава да не се покрие вегетативния връх с пръст. И тогава започват грижите за растежа.
– Какви са тези грижи?
– Неуморим си в задаването на въпроси. Явно ще трябва да ти разкажа всичко, което знам за зелето от игла до конец – каза чичо Богдан и продължава: – След засаждането почвата се прекопава добре. През периода на растежа тя се прекопава плитко след всяка поливка или проливен дъжд.
– Искаш да кажеш, че утре ще трябва да го прекопаем?
– Ще трябва, ако искаме да наберем хубави зелки.
– И защо се копае толкова много?
– С това се разрушава почвената корица и се отстраняват плевелите. И не само при зелето, нали виждаш, че това се прави и при пипера и доматите. Щом зелето започне да образува нови листа, те се прекопават и загърлят. Загърлянето се повтаря два, три пъти. Затрупаната част от стъблото образува добавни корени, които подсилват снабдяването на растението с вода и соли. Зелето изпарява много вода и натрупва голямо количество запасни храни в листата си. Затова трябва да се полива често. Когато зелките се завиват, нуждата от вода е най-голяма.
– Ох, чичо, изморих се само да слушам, а ако трябва всичко това да го върша, направо не се виждам. Никога не съм си и помислял, че за произвеждането на зеле е необходимо толкова много да се трудиш.
– И това съвсем не е всичко. За да се увеличат добивите е необходимо растенията да се подхранват, а да не говорим, че по време на растежа се следи те да не бъдат нападнати от болести и вредители, като зелевата бълха, гъсеницата на зелевата пеперуда и други. Тогава трябва да се чисти и пръска с препарати.
– Чичо, разкажи ми как се образува от малкото растение с 4-5 листа, голямата зелка.
– Това е дълъг процес. На върха на късото стъбло се образува най-напред малка пъпка. От нея започват развитието си нови и нови листа. В същото време стъблото расте много бавно. В следствие на това вътрешните листа плътно се надиплят едно върху друго около пъпката. така се образува и расте зелката, която представлява много голяма връхна пъпка. Зелето образува голям брой едри листа, които със своята повърхност изпаряват много вода. Вътрешните листа не се огряват и остават безцветни, а външните са зелени. Те са покрити с восъчен прашец, който ги предпазва от намокряне. Зелените покривни листа образуват органични вещества, които се натрупват като запасна храна в безцветните листа.
– Каква е кореновата система? – питам.
– Коренът дава много разклонения в горната част на почвата и извлича влагата й. Някои от корените достигат по-голяма дълбочина до 1.5 метра.
– Толкова дълбоко!? – учудвам се аз.
– Да.
– Кога се прибират зелките?
– Когато станат твърди. Ако узрелите зелки стоят по-дълго време на корена, започват да се пукат. У нас ранното зеле се прибира през юни, късното след първите есенни слани – октомври. Преди прибирането, ако настъпят внезапни студове, зелето може да замръзне.
– И негодно ли става тогава за употреба?
– Не. В такива случаи то трябва да остане на корените си до пълно размръзване. Така може да издържи до –17 градуса, но ако се прибере измръзнало, лесно се разваля.
– А как се добиват семената?
– Зелките за семе се отглеждат отделно. Разсадът необходим за тях се произвежда от доброкачествени семена. Той се засажда на семенния участък и за неговото развитие се полагат много грижи. Късно през есента отделните зелки се изваждат от земята с корените. От тях се подбират най-добре развитите, здрави и твърди зелки. Те веднага се засаждат на постоянно място, като се заравят в почвата на редове. Рано напролет засадените зелки бързо развиват облистено, разклонено стъбло с цветове. За растежа на стъблото се използват запасните храни на зелката.
През време на растежа почвата редовно се обработва и се полагат всички други грижи, както при отглеждането на зелките.
– Какви са им цветовете, не съм виждал?
– Бледожълти, събрани по върховете на стъблото в съцветие – грозд. Насекомите събират нектар от тях и извършват кръстосано опрашване.
– А какво представлява плодът?
– Шушулка, съставена от две капачета, разделени с преграда. От двете страни на преградата са наредени семената. Щом шушулките узреят, семената веднага се прибират, а растенията загиват. Зелето е двегодишно растение – през първата година то развива зелка, богата на запасни храни, а през втората – стъбло с цветове и плодове.
С това урокът завърши и се заловихме с поливането на лехите.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
