Постинг
22.11.2012 07:59 -
ЛЮБОПИТСТВОТО - двадесет и четвърти разговор с Ведрина
ЛЮБОПИТСТВОТО
двадесет и четвърти разговор с Ведрина
Утрото разцъфна неудържимо, като майски мак, над недосъбудените покриви на къщите. Иззад фасадата на най-високата от тях надникна слънцето с нетърпеливото любопитство на новия ден. Потрепква светлината му по озарените лица на младеж и момиче, които прегърнати вървят до мен.
- Изгарям от любопитство да видя какъв подарък си ми донесъл! – казва със звънкия си глас момичето.
- Потрай малко, скоро ще разбереш – отвръща момчето и бързо изтичват напред.
В този миг усещам докосването на ръката на Ведрина. Прочела мислите ми и дочула разговора на влюбените, тя казва:
- При това положение, няма как да избегнем разговора за любопитството.
- Няма как – съгласявам се аз.
- Замислял ли си се какво всъщност представлява то и какво място заема в живота ни?
- Да си призная, не съм, но сега ще го направя, като стана дума за това.
- Какво е първото нещо, което ти хрумва?
- Че от другата страна на везната стои отегчението. Капацитетът на мозъка е огромен и когато той не е ангажиран с оцеляването, за да не бездейства и да не скучаем, за да запълним отчасти този неизползван огромен негов капацитет, проявяваме любопитство.
- Не мислиш ли, че то често проявява двойствената си същност в нас, защото като всеки човешки мотив, може да служи и за постигането на низки цели? – пита приятелката ми.
- Наистина е така, но то е и стремеж към познание. Този стремеж намира на първо място израз в познание за задоволяване на насъщните всекидневни нужди. Но когато тези нужди бъдат задоволени, какво следва? – питам на свой ред Ведрина.
- Тогава стремежът към познание води към по-широки и по-сложни дейности – отговаря веднага тя.
- Тогава идва ред на заниманието с изящните изкуства.
- Чувала съм и съм чела твърдението, че изкуството идва за да задоволи нуждите ни от красота. Ти как мислиш?
- Мисля, че не е точно така. Да приемем това твърдение за истина означава да поставим каруцата пред коня.
- И какво ти дава основание за този извод?
- За мене изкуството предхожда необходимостта за полза от него, защото цели да ангажира колкото се може повече съзнанието. Процесът на създаването на художествените произведения, освен творческо удовлетворение води до съзерцателност и оценка на красотата от зрителите на тези произведения. Художествените творби съдържат достатъчно информация и емоция в тях, за да подмамят и поведат съзнанието извън всекидневните нужди.
- Това решава ли проблема с досадата и отегчението? – съмнява се събеседничката ми.
- Донякъде решава проблема как да запълним свободното си време.
- И аз така мисля, защото освен активно творческо мислене, изкуството изисква и определена вродена сръчност. Тогава?
- Тогава идва на помощ умствената дейност, която изисква участие само на мисълта, без да се налага да пристъпваме към действие.
- Познание, заради самото познание – вмъква Ведрина.
- Точно така. Като изкуство за изкуството.
- Това води до въпроси като: “Колко дълбоко е нищото? Колко високо е небето? Защо облаците не стоят на мястото си? Защо изгрява слънцето и защо птицата пее?
- Да, това е илюстрация на чистото любопитство.
- Има ли мислене, има и любопитство, нали?
- Да и има и търсене на потвърждение или отхвърляне на абстрактните заключения от практиката.
Замълчаваме. Слънцето вече се е вдигнало високо и огрява голяма част от улицата по която вървим. От близката баничарница се носи приятна миризма, която предизвиква проявлението на усещането за глад. Затова казвам на спътничката си:
- Мислиш ли, че е възможно бързо и лесно да изчерпим огромната тема за любопитството, кое то не е характерно само за човека, но съществува и при голяма част от животните?
- Не, не можем.
- Затова аз мисля да прекратим разговора си до тук и да отида в баничарницата да закуся, защото много огладнях.
- Добре, ще продължим друг път. От личен опит знам, че гладният не може да мисли за нищо друго, освен за ядене.
Разделяме се и сега моето любопитство ме отвежда до витрината с изложените закуски, за да видя какво предлагат тук за закуска тази сутрин.
.jpg)
двадесет и четвърти разговор с Ведрина
Утрото разцъфна неудържимо, като майски мак, над недосъбудените покриви на къщите. Иззад фасадата на най-високата от тях надникна слънцето с нетърпеливото любопитство на новия ден. Потрепква светлината му по озарените лица на младеж и момиче, които прегърнати вървят до мен.
- Изгарям от любопитство да видя какъв подарък си ми донесъл! – казва със звънкия си глас момичето.
- Потрай малко, скоро ще разбереш – отвръща момчето и бързо изтичват напред.
В този миг усещам докосването на ръката на Ведрина. Прочела мислите ми и дочула разговора на влюбените, тя казва:
- При това положение, няма как да избегнем разговора за любопитството.
- Няма как – съгласявам се аз.
- Замислял ли си се какво всъщност представлява то и какво място заема в живота ни?
- Да си призная, не съм, но сега ще го направя, като стана дума за това.
- Какво е първото нещо, което ти хрумва?
- Че от другата страна на везната стои отегчението. Капацитетът на мозъка е огромен и когато той не е ангажиран с оцеляването, за да не бездейства и да не скучаем, за да запълним отчасти този неизползван огромен негов капацитет, проявяваме любопитство.
- Не мислиш ли, че то често проявява двойствената си същност в нас, защото като всеки човешки мотив, може да служи и за постигането на низки цели? – пита приятелката ми.
- Наистина е така, но то е и стремеж към познание. Този стремеж намира на първо място израз в познание за задоволяване на насъщните всекидневни нужди. Но когато тези нужди бъдат задоволени, какво следва? – питам на свой ред Ведрина.
- Тогава стремежът към познание води към по-широки и по-сложни дейности – отговаря веднага тя.
- Тогава идва ред на заниманието с изящните изкуства.
- Чувала съм и съм чела твърдението, че изкуството идва за да задоволи нуждите ни от красота. Ти как мислиш?
- Мисля, че не е точно така. Да приемем това твърдение за истина означава да поставим каруцата пред коня.
- И какво ти дава основание за този извод?
- За мене изкуството предхожда необходимостта за полза от него, защото цели да ангажира колкото се може повече съзнанието. Процесът на създаването на художествените произведения, освен творческо удовлетворение води до съзерцателност и оценка на красотата от зрителите на тези произведения. Художествените творби съдържат достатъчно информация и емоция в тях, за да подмамят и поведат съзнанието извън всекидневните нужди.
- Това решава ли проблема с досадата и отегчението? – съмнява се събеседничката ми.
- Донякъде решава проблема как да запълним свободното си време.
- И аз така мисля, защото освен активно творческо мислене, изкуството изисква и определена вродена сръчност. Тогава?
- Тогава идва на помощ умствената дейност, която изисква участие само на мисълта, без да се налага да пристъпваме към действие.
- Познание, заради самото познание – вмъква Ведрина.
- Точно така. Като изкуство за изкуството.
- Това води до въпроси като: “Колко дълбоко е нищото? Колко високо е небето? Защо облаците не стоят на мястото си? Защо изгрява слънцето и защо птицата пее?
- Да, това е илюстрация на чистото любопитство.
- Има ли мислене, има и любопитство, нали?
- Да и има и търсене на потвърждение или отхвърляне на абстрактните заключения от практиката.
Замълчаваме. Слънцето вече се е вдигнало високо и огрява голяма част от улицата по която вървим. От близката баничарница се носи приятна миризма, която предизвиква проявлението на усещането за глад. Затова казвам на спътничката си:
- Мислиш ли, че е възможно бързо и лесно да изчерпим огромната тема за любопитството, кое то не е характерно само за човека, но съществува и при голяма част от животните?
- Не, не можем.
- Затова аз мисля да прекратим разговора си до тук и да отида в баничарницата да закуся, защото много огладнях.
- Добре, ще продължим друг път. От личен опит знам, че гладният не може да мисли за нищо друго, освен за ядене.
Разделяме се и сега моето любопитство ме отвежда до витрината с изложените закуски, за да видя какво предлагат тук за закуска тази сутрин.
.jpg)
Вълнообразно
Търсене
