Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2011 08:45 - ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО - Единадесети разговор с Ведрина
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 631 Коментари: 0 Гласове:
3



ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО Единадесети разговор с Ведрина

      В този час на деня селският площад е изненадващо оживен. Обикновено по това време е пуст и безлюден. Слънцето, макар и полегнало вече към хоризонта, все още е силно и светлината му щедро залива земята. Наблюдавам разсеяно пъстрия есенен ден с изпразнена от всякакви мисли глава. От горния край на площада, със силно бръмчене, се появи трактор теглещ ремарке, натоварено с дъски. Трактористът и неговия съсед са се притиснали на тясната седалка. Карат дъски от дъскорезницата за строежа който правят. Животът и на двамата не е лесен, но те винаги си помагат и успяват да се справят. Животът ги е притиснал един в друг, като тясната тракторна седалка. Но те са заедно, те се усмихват и вятърът от движението игриво вее косите им. Зачервените им лица са изпълнени с веселие и излъчват сила и увереност.
      Сякаш доловила за какво става дума, със сянката от малко облаче, до мен се спуска Ведрина и казва:
      - Може да се каже, че приятелството е наистина като една душа в две тела.
     - Съвършено права си и този път. Точно за това си мислех. Познавам тези двама мои съселяни добре. Приятелството им удвоява силите им, удвоява радостта от постигнатото и прави тегобите им наполовина по-поносими.
      - Винаги съм се възхищавала на такова другарство. То рядко се среща. По-често можем да срещнем лъжливото приятелство. Лъжливите приятели са като сянката – следят ни по петите, докато ходим по слънцето, но влезем ли в сянката, веднага ни напускат.
      На пейката срещу мен сяда тежко прегърбен старец от горната махала. Подпира бастуна до себе си и едва успява да не разплиска чая си от чашата в треперещата си ръка. Всеки ден по това време той идва тук и изпива по един топъл чай.
      Ведрина внимателно следи погледа ми и казва:
      - Но не мислиш ли, че приятелството и чаят са хубави, когато са силни и немного сладки?
      - И този път си удивително точна в заключенията си – отвръщам аз. – Като го гледам, обаче, не мога да не се запитам, дали му се услажда, когато пие винаги чая си сам?
      - Караш ме да се замисля. Който не може да намери приятели в света, едва ли и светът ще му бъде приятел. Но може да си има своите причини и основания, човекът. Може би спазва свои принципи, като този, например: “Не дружи никога с човек, когото не можеш да уважаваш.” Приятелството възниква в единомислието.
      От училището в срещуположния край на площада излизат шумно деца с ранички на гърбовете. И те се обособяват в малки групички и така тръгват по тротоара. Докато ги гледам си казвам, че битката за приятелство и влияние сред тях започва още от ранната детска възраст и ни съпътства до края на дните ни.
       - За какво се замисли? – пита Ведрина.
     - За това, че приятелите са длъжни да поемат върху себе си част от неволите и огорченията на другарите си. Може би затова всеки иска да има приятел, но никой не иска да бъде приятел.
      - Много точно го каза. Наистина е така, ако трябва да бъдем чести пред себе си, защото приятелството много дава, но и много задължава.
    Замълчахме. Поглеждам слънцето. Вдигнало се е в най-високата си точка. Изглежда, че есента му е много добра приятелка, защото виждам, че не се изморява да й дарява от силата и топлината си, за да може тя да дава на нас и да може да разгърне напълно богатата си палитра.
         А Ведрина, уловила моментално погледа ми, рече:
     - Само на пръв поглед е самотно. И то си има другари в космичното пространство. Но и ти ми изглеждаш самотен, като него. Защо?
      - Защото, повярвай ми, по-лесно е да умреш за приятел, отколкото да намериш приятел, който заслужава да умреш за него.
      - Напълно съм съгласна с тебе и мисля, че това е достоен финал за днешния ни разговор. До нови срещи.
      Сянката от облачето беше изпълзяла от мен в краката ми. Полъхна ветрец и събори шепа листа от пожълтелия връх на високата бреза под която седях. Изправих се и тръгнах към къщи, сподирен от неизменния си верен приятел – сянката ми.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7091274
Постинги: 8382
Коментари: 1784
Гласове: 4312
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031