Постинг
24.04.2011 09:24 -
С ДЪХА СИ
С ДЪХА СИ
С дъха си аз ще нарисувам по обледените стъкла на заскрежения прозорец на живота ми най-светлите и весели пейзажи със слънца горещи, каквито някога рисуваше Ван Гог. Щастливи ведри небеса на сънищата си ще нарисувам аз с дъха си, красиви небеса в които ме издига, като крило на птица топлото ми чувство към теб и планината.
А под това небе посечените слънчогледи на мечтите ще увяхват бързо под ярките лъчи на озлобеното ни време.
Но кипарисите, зелените развети знамена, ще се издигат пак в очите на небето и дъх на клей ще впръскват те в звънливия прозрачен въздух, за да прогонват злото от света ни светъл. Ще носят лятото на раменете си, за него неизменно ще напомнят. Сега студено слънце свети, но в моето сърце е знойно лято, слънчасало от слънчогледите на чувствата. А вечер, сбрали огъня на жегата те с изтънелите си върхове звездите ще запалват в мрака, за да има в нощите ни светлина, надежда топла.
С дъха си слънчев слънцето ще сложа в скута ти – то нека позлати деня ти, да го изпълни с песен и с живот. С дъха си ще те нарисувам в твоя сън, където злото няма достъп, където пътищата ти с цветя застила усмихнатата красота, където сянката на светлината е подвластна и няма плач и стон, а само смях и песни.
С дъха си пролетен в диханието на цветята ще те нарисувам аз върху зимния студен прозорец на живота. И нека е прекрасна моята картина, като жена, докосната на любовта от пъстрото перце вълшебно.
С дъха си аз ще нарисувам по обледените стъкла на заскрежения прозорец на живота ми най-светлите и весели пейзажи със слънца горещи, каквито някога рисуваше Ван Гог. Щастливи ведри небеса на сънищата си ще нарисувам аз с дъха си, красиви небеса в които ме издига, като крило на птица топлото ми чувство към теб и планината.
А под това небе посечените слънчогледи на мечтите ще увяхват бързо под ярките лъчи на озлобеното ни време.
Но кипарисите, зелените развети знамена, ще се издигат пак в очите на небето и дъх на клей ще впръскват те в звънливия прозрачен въздух, за да прогонват злото от света ни светъл. Ще носят лятото на раменете си, за него неизменно ще напомнят. Сега студено слънце свети, но в моето сърце е знойно лято, слънчасало от слънчогледите на чувствата. А вечер, сбрали огъня на жегата те с изтънелите си върхове звездите ще запалват в мрака, за да има в нощите ни светлина, надежда топла.
С дъха си слънчев слънцето ще сложа в скута ти – то нека позлати деня ти, да го изпълни с песен и с живот. С дъха си ще те нарисувам в твоя сън, където злото няма достъп, където пътищата ти с цветя застила усмихнатата красота, където сянката на светлината е подвластна и няма плач и стон, а само смях и песни.
С дъха си пролетен в диханието на цветята ще те нарисувам аз върху зимния студен прозорец на живота. И нека е прекрасна моята картина, като жена, докосната на любовта от пъстрото перце вълшебно.
Търсене
