Прочетен: 920 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2011 10:05
ЗИМНИЯТ ВЯТЪР
Къде живее, никой не знае. Скитник и бохем – замръква и осъмва къде ли не и с когото си иска. А сутрин щом стане той бърза да си поговори с оголялата измръзнала гора. И с изсъхналите сгърчени листа на нисичките храсти обича да пише по пресния сняг, кафявите ноти на своите тъжни, протяжни мелодии. С духалото си мощно разнася снега и го трупа на преспи, с които като с гума изтрива пътеките, затрупва широките весели друмища на щастливата шарена есен.
Затворил е зимният вятър на цветята игривите пъстри очи и над земята единствено неговата натрапчива песен изтънко се носи, но няма с кого тя своите сили да мери – реката мълчи под леда и сънува на лятото топлия бряг, няма ги птиците, глъхне полето. И затова често сменя октавите, и сама със себе си се съизмерва.
Затръшнал небесните двери, пуснал пред луната плътните щори на мрака, изгасил на звездите блестящите топли усмивки, ехидно се киска и злобно подсвирква.
Вампирясал, щур шегаджия, с душа на удавник студена се скита, наднича в душите ни, взема дъха ни. Наднича в ъглите, тършува в комините, претърсва пространствата тъжни в сгъстения смог над града ни. След разветия му шал вредом се носи какофонията на безбройни, всевъзможни и необясними шумове от счупено, съборено, треснато и търкулнато. Дърветата простенват от леденото боцкане на тънките му дълги пръсти.
Заплатил свободата си със самотата си, зимният вятър, несретникът тъжен с осаждено лице, който пише най-тъжните свои писма по снега с изгорели и сухи листа. Без път, без посока върви през снега, през света, като мен. Накъде, за къде, като само един път е останал – към неизвестното или отвъдното.
