С ДЪХА СИ

        С дъха си аз ще нарисувам по обледените стъкла на заскрежения прозорец на живота ми най-светлите и весели пейзажи със слънца горещи, каквито някога рисуваше Ван Гог. Щастливи ведри небеса на сънищата си ще нарисувам аз с дъха си, красиви небеса в които ме издига, като крило на птица топлото ми чувство към теб и планината.
       А под това небе посечените слънчогледи на мечтите ще увяхват бързо под ярките лъчи на озлобеното ни време.
       С дъха си ще те нарисувам в твоя сън, където злото няма достъп, където пътищата ти с цветя застила усмихнатата красота, където сянката на светлината е подвластна и няма плач, а само смях и песни.
       С дъха си пролетен в диханието на цветята ще те нарисувам и върху зимния студен прозорец на живота. И нека е прекрасна моята картина, като жена, докосната на любовта от пъстрото перце вълшебно.