СВЕТЛИНАТА

       Събудени от светлината косове кълват в дланта на утрото зрънцата на последната си песен. Приижда лятото, разлива се от топлите ръкави на широката си и удобна дреха. Като река от тях изтичат гласовете на тревите и аромати на проходил цвят, на цъфнали липи. Там някъде, напред, по росната трева, прокарва своята пътека млад косач, към росната ливада на деня си. Изплашени от леките му и чевръсти стъпки, от сънните треви излитат подплашените яребици на мечтите в разбуденото небе. В очите му гнезди сияйната свободолюбива светлина. Ласкатели на светлината, ухажори, сега не са й нужни – тя с радост носи мисията си в света и нейното достойнството виждат всички. Красавицата светлина – на слънцето най-хубавата дъщеря, любимка на земята  и живота. А по професия е тя художничка – рисува и извайва лицето и цвета на всяка форма, и слага в човките на косовете звуците – ехтящите тържествени фанфари на живота. От изворите й потича красотата, самата извор на нестихващото вдъхновение. И всеки се домогва до приятелството й, и търси нейната ръка протегната, да може с нейна помощ да премине, по стръмната пътека на живота.