РЕЧНАТА ВОДА

       Вятърът слиза и открехва вратата на утрото с безшумни пръсти, за да може денят да погледне през нея, как тръгвам с платно и палитра в ръка да търся далечния бряг на мечтата си. Загадъчната като новолуние усмивка на утрото буди гласа на реката, надвикала кръшната песен на скритата в зеления листак авлига. Речната вода, в дъхавото като разцъфнала теменужка утро, уловила безброй отражения, е истинско изкушение за вдъхновения художник и предлага безброй възможности за проявлението на колорита.
        Речната вода, измила сянката от съня от лицето на планината, попила облачното бреме на небето, помела умората на брега и приютила разпиления среднощен шепот на звездите, сега бълбука весело между белочелите обли камъни в речното корито и ме изкушава с красотата си. Един от тези камъни ще бъде моята рисувателна площадка, от която планината разкрива най-романтичната си същност. Тук, на него, шумът на речната вода ще заглуши на вятъра нашепващия зов за път. Отблясъците, уловили слънчевия празник, ще трепкат по гърдите ми, ще озаряват и целуват лицето ми, ще вливат с игривия си ритъм сила и мощ на вдъхновението, с което ръката ми ще движи четката по бялото платно. И аз ще съм й благодарен, но днес ще нарисувам планината. И обграден от нежността и любовта й, не може да не нарисувам най-хубавата си картина.