СНИМКА ЗА СПОМЕН

        Полъхна хладен вятър. Тихата му въздишка отрони позлатени листа от върховете на дърветата. В едно с тях, по изпечената от лятото земя, затопурка весел орехов дъжд. Ореховата градушка се изсипа изневиделица, събудена от немирника-вятър. В прегръдката на есента всичко вече е презряло и прибрано - това са последните плодове. В бъчвите, виното кипи и изпробва силата си. Облаци, като бели лебеди, се носят в избистреното небе, прекършили мечтите си за хубаво време. А слънцето, обезсилено, гледа тъжно към мен, в меланхолията на окъселия уморен ден. Угаснал е златният блясък на стърнищата, превърнати в черни угари. Само есенните огнища в клоните на ореховите дървета още дотляват по синурите в угарта.
       Един гарван стои изправен сред браздите, като фотограф. Черният му официален фрак подмамва слънцето да се покаже иззад облака и светлината озарява за снимка цялата земя. Това е неговият миг. Ще снима гарванът оранжевите орехови дървета на фона на червения залез. На снимката, под клоните на старите дървета, сред ореховия дъжд, с пълна торбичка с плодове в ръка, ще съм и аз, изправен в есента - една снимка за спомен от този благословен ден.