МЪРТВА ДЪГА

        Есен. С толкова злато покриха земята щедрите стари дървета. Толкова злато внесоха те и в хазната на вятъра. Но с него може ли той да си купи адрес? Виж, земята искри засияла под топлия златен покров. А казват, не топлело златото. Може би, но не и това на красивата есен. И в невиждано синъо небето блести, и оглежда лика си в реката. Шумолят по алеята моите стъпки, обгърнати в есенни топли листа, събирали топлината си мека в цели три сезона - тези кленови едри шумолящи горещи сърца. И какви цветове! Сякаш стъпвам по душата на мъртва небесна дъга...

  МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ

        От фреската на есента е изличена широката въздишка на веселия листопад. По пясъчния склон на времето сега се спуска друг сезон. Щурците още търсят лятото под мъртвите листенца на тревите. В напукания ствол на старото дърво един кълвач кове опънатата кожа на светлината с пироните на неуморната си човка. Опитва се да прикове на слънцето усмивката. Под мъртвата кора на сухото дърво  напразно той търси капчица живот. Мъртвило тежко се спуска над земята. И в него птиците не се познават, загубили гласа си. А от високото, от прегорелите бърда, се вдига тежко есента, за да отстъпи мястото си на другиго. Дърветата са снели златните си ореоли и гледат тъжно и самотно.
       Изправен в този преход на сезоните, в притихналия ничий ден, аз на кого сега десницата си да подам се питам, когато всичко си отива, когато нещо идва, но все още то не е дошло?