ЗВЕЗДОПАД

        Толкова много падащи звезди. Като орехи от небесното дърво ги брули август. Звездите в които замечтано е гледал някога Гагарин, които Винсент Ван Гог рисуваше в нощните си картини, изпаднал в магически транс, наблюдавайки величието на развихрения над Земята Космос- звездни вихрушки завихрени от нощните кипариси на буйната му необуздана фантазия и трескавият му тревожен ум.
       Падащи звезди, които прогарят дрехата на мечтите, падащи въглени от огнището на Галактиката, горящи душите. Но нека. Ако по душите ще има рани, то нека те поне да са от падащи звезди.
       В тези топли августовски нощи, така високо се издигат чувствата и мислите, че се питам: „Не са ли те това, което събаря звездите от местата им в небето? И всяка звезда не е ли паднал косъм от златната брада на Бог?"
       Блестящи трасета на блуждаещия смисъл на човешкия живот.
       Какви красиви звездопадни летни нощи в далечната безкрайност на Вселената!