ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА

       Haд Турлата развихреният залез допива последната си глътка от виното на есенния ден. Преметнал дрехата на рамо, денят помахва ми за сбогом, преди да слезе зад далечната черта на хоризонта. Небето бавно потъмнява, гаси пожара си и се снижава за полета на моята мечта – в едно с прииждащия мрак, тя бавничко към мен се приближава. Една безкрайност сменя друга и става чужд в безформието си светът. Пред мен чернее есенна дълбока угар, дъхти на плодница и на заспиваща трева, преди снегът стъблата й да скърши. Пердето на прозореца си дръпва и реката в ниското. А онова дърво, в самия връх, докосва с клоните си оголели големи други светове – изгряващи, блещукащи съзвездия сега ще бъдат негови листа. Аз не веднаж на него съм се качвал, за да приветствам слънцето и за да видя буйните коне на бурята как от облак върху облак скачат и как камшиците на огнените режещи светкавици разсичат с гръм на две небето, и как плющят върху гърба напукан на земята.
       Сега е тихо и спокойно. Топи се залезът, угасва огънят му ярък. И думата ми е сега за този ден спокоен, останал зад чертата на това, което е. За този ден сега тъгувам, за пропилените възможности за щастие в броените му часове.

Когато любовта е с нас, дните се безбрежно ято .Един подир друг се нижат изпълнени с благодадта на споделеното ,на тихото човешко щастие.Там в този мир и във вселената от топли красиви чувства отправени към другия се корени магията на свързването на двете души, на думите които не се изричат а кънтят между двамата.Там се намира истината за дълбочината на любовта предназначена за съществото без което не можеш и без което животът е безсмислен.Тогава усещаш че до мига на осъзнаването си живял в празнота, в безцелно лутане и търсене на неизвестното .И точно от този миг ,в който е пламнала искрата и се е появил огъня между двамата започва нещо велико ,нещо толкова изгарящо и възкресяващо, колкото може да бъде единствено любовта между двама.Такава е нейната сила-да даде крила, да направи смислено съществуването и да поведе към една обща цел тези, в чийто души е намерила убежище.