ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

        Пристига пролетта, прескочила през грипните препятствия. До вчера с вдигната яка, подсмърчаща и газеща калта, днес крачи малко по-засмяна. В отворената й усмивка просветват зъбчетата млечни на първите листенца в клоните. Денят, понаедрял, самодоволно ме поглежда от слънчевата люлка на мечтата си, поел по пътя на осъществяването. Топи се сивотата, на зимата замътената краска се топи и стават сини нашите души изпод разтворените небеса. А младите жени потропват с токчета край мен и аз потъвам в блян един – да търсят моята врата. И потопен в блаженната река на въжделенията, усещам в самотата си докосване на голо рамо до моето, под топлата завивка, един мек поглед и от негата занесен, шушнещ глас на минаващ през сърцето  порив. В този миг завещавам мечтите си аз на деня, да ме води към тях, и да е милостив към мен, да не ме подминава гальовният лъх на жадуваното щастие.