НОВОЛУНИЕ
Сега е новолуние. В него се ражда надеждата за нещо ново и не може да се спи. Прониква надълбоко в мисълта ми тази новолунна нощ с блещукащотото си мечтание на звездното небе. И уж е тъмно, а в мен проглежда всичко – откривам аз, че този свят е сянката на друг. Луната си остава все загадка, макар че стъпихме на нея. Тя пак ни залюлява в сребрист всемирен дъх и ни открива само зрънце малко от истината за живота и света.
Сега е светлината й оскъдна и проблясва уловена само в котешки зеници и забулва всичко в тайнството на тишината. Но пак ще дойдат други дни, ще потекат лъчите й като водата на река, нощта ще стане светла като ден и влюбените лесно ще намират своите пътеки; ще отънеят сенките и скритото ще стане явно. Ще бъде както е било и други път. Но тази нощ е новолунна. Сега прохожда месецът в небето и тънкият му сърп ще среже нишката на моето съмнение в добрия край на този свят.
