МУЗИКА

      Край мене всичко е музика. И тази музика извайва всяка форма по своя представа и свой собствен вкус. От далечината долитат сенките на птици и като ноти кацат по петолинието на тишината. Между небето и земята, в кристалната обистреност на въздуха, звучи кра­сивата симфония на вечността.
       С невидими нозе пробягва музиката по клавишите на песенния ден. Пак вятърът е диригентът – разгър­ден и разрошен стар бохем. Той завърта умело и вдъх­новено диригентската си палка и започва самораздаването си на безбройната публика. Дори една нищожна прашинчица не ще спести от себе си. Такъв е той – нали е с вятърничав нрав.
     В отворената, като морска раковина, длан на тиши­ната, звучи невероятната, божествена музика на моето сърце. И тя превръща деня в празник, прогонва студе­ната мъгла от душите на хората, прогонва студеното ехо от нощните улици и от домовете. Нежната и всепроникваща музика на моето сърце.