МАЙКИТЕ

       След отегчителните дълги зимни студове, най-после времето се оправи. Пролетното слънце проби дебелата облачна завеса, денят просветля. Стояли месеци до печките, сега хората излизаха навън, да се поразходят в мекото приятно време, да подишат свеж въздух. Обхванати от общото настроение и ние със скулптура Дочо Терзиев тръгнахме към площада да видим свят. Улиците бяха оживени: майки тикаха колички с бебета; продавачите изнасяха стоката от магазините по тротоарите; възрастни хора седяха по пейките на припек; от заведенията бяха изнесли маси навън и клиентите бяха побързали да заемат местата. Като гледаше пълните заведения, скулптурът ми говореше:
     - Посред работно време, виж що народ се е изсипал на площада. Кой работи в този град? Как искаш да вървим напред при това положение? Уж сме бедни, все се оплакваме, че нямаме пари, а заведенията са пълни с народ.
     Изглежда негов познат бе чул думите му и като ни застигна,  рече:
     - Ами вие, даскале, къде сте тръгнали в работно време?
     - Ти нас ни остави. Нашата е друга. Имаме свободен час, ще си починем и се връщаме в училището. Ами ти,  къде се мотаеш, че не работиш?
     - Аз съм излязъл по служба.
     И човекът наистина ни подмина бързо, нямаше време за повече приказки. Скулптурът продължаваше да гледа пълните маси и се върна на приказката си:
    -  И всичко живо навирило цигарата. Никога преди не се е пушило толкова много в тази държава.
     - Как мислиш, има ли изгледи да се оправим някога? –питам го аз.
     Спътникът ми не бърза да отговори. Вглежда се в насядалите под чадърите и казва:
     - Виждаш ли онези майки с количките, дето са захапали цигарите?
     - Виждам ги.
     Как може да отидат с бебетата си в заведенията и над главите им да палят цигара след цигара? На какво прилича това? Що за майки са те? И какво поколение ще създадат? Когато забележиш, че изчезнат от заведенията, да знаеш, че тогава сме започнали да се оправяме.
     Продължаваме да вървим напред и разговорът ни потича в нова насока. Но и до днес си спомням думите му. За съжаление, майките пушачки не изчезват от заведеният и до днес, само дето са по-малко, но не защото сме започнали да се оправяме, ами защото има по-малко майки и по-малко деца и сме станали по-бедни отпреди. Такава е равносметката с днешна дата в нашата държава.