В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА

В подножието на върха,

в подножието на предизвикателството да го изкача стоя,

на облаците в бягащите сенки.

По слънчевия скат насреща

се гонят като спомените в мисълта ми те -

застигат се, застъпват се,

размиват се в една променлива далечност.

И слива се реално с нереално,

и слива се било и не било.

Край мен танцуват в грейнала зеленина

самотни букове в покрайнината на гората

и разговарят с нацъфтелите цветя

и с бързотечните скокливи ручеи.

Така изтича времето

по склона стръмен на живота

сред нямото величие на върховете -

към своя неизвестна цел тече.

А моят дух –

заплетен възел от безброй противоречия,

след погледа пълзи към висината,

повлякъл тежестта на тялото след себе си,

опитващ да догони

на светлината дългата широка крачка.