БОНБОНЪТ

     Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все  по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най после се добра до гаража да остави колата, но някой бе спрял несъобразително така, че да не може да гарира  където трябва. Реши да я премести сам, но ключовете ги нямаше. Натисна клаксона. Появи се Петко, един от шофьорите.
     - Викни на Димитър да дойде да си премести колата.
     - Абе няма да може сега да дойде.
     - Хайде, моля ти се, че бързам.
     - Ела седни при нас да хапнем и да пийнем Стига с това бързане. Ти все бързаш.
     - Не ми е до това. Трябва да си вървя да почивам, че утре тръгвам рано.
     - Има време и за почивка. Всички ще си идем, но нека седнем и ние като хората да се видим, да си кажем по някоя дума. Откога не сме се събирали. А на софрата приказката най се услажда.
     Не му се искаше да се дели от другите и да не покаже уважение към поканата.
     - Добре, ще поседна за малко, докато Митака дойде да премести колата.
     Той е в малката стая. Затвори се там с едно красиво маце и кой го знае кога ще сколаса.
     Развеселените мъже на масата го посрещнаха шумно  и веднага му направиха място да седне при тях. Започнаха наздравици, разказване на случки по пътищата и на нови вицове.
     По някое време Димитър се появи на вратата сияещ.
     - Митак, има и мезенце, има и пийване. Вземай и действай! – смигна му съзаклятнически Петко.
      - Аз я издействах вече. Сега можеш да идеш и ти ако искаш.
     - Шегуваш се, нали?
     - Ни най-малко. Черпя те с една ….. Твоя е.
     - Дали ще ме иска? – колебае се  шофьорът.
     - Знам ли? Иди и опитай – отвърна Димитър и седна при мъжете.  – Вземи нещо за почерпка и заминавай.
     Петко наистина отиде, за изненада на всички. И не само, че отиде, но се и забави. По някое време се появи на вратата засмян и рече:
     - Голяма сладурана. Къде намери това сладко маце бе, Митак?
     - Старо гадже?
     - Истински бонбон.
     - Че като го хвалите толкова много този бонбон, да взема да отида да го опитам и аз – надигна се друг от шофьорите. - Вземам почерпка и отивам да го пробвам.
     - Колкото до почерпката, не се престаравай – казва му Петко. – тя вече е доволно почерпена, не поема повече. Можеш да правиш каквото искаш с нея. Няма и да разбере, че не си Димитър.
     Шофьорът тръгна малко плахо, но след време се появи много доволен.
     - Тя била голяма хубавица, бе, момчета! Само дето е много пияна и е доста безчувствена.
     - Аз пък съм доволен, че е в такова състояние, защото то я прави непридирчива. При това положение може да ме огрее и мене – изправи се и един от по-възрастните мъже.
     Наистина го огря и него. Като се върна при гуляещите си колеги, шофьорът рече:
     - Не съм вярвал, че на моите години ще ми се случи да любя такова младо и хубаво момиче. Митак, имаш една черпня от мен. Голям подарък ми направи тази вечер. Няма да го забравя.
     След него отиде и следващият. Завърна се с блажена усмивка на лицето.
       Другият мъж който посети стаята с момичето, като излезе, позасука мустак и промърмори:
     - Какво чак толкова я хвалите? Заспала работа. За хубост, хубава е, като капка е, ама стои като пън.
     - Ами че и ти каква искаш да бъде след толкова пиене и любов? Не може да очакваш, че ще бъде шавлива, като зайче. Утре, като изтрезнее, може и такава да е, но на тебе и на мене трезва тя няма да ни пусне.
     - Прав си, приятелю. На харизан кон, зъбите не се гледат.
     - Хайде, младеж, твой ред е – мустакатият подкани новопристигналия си колега.
     - Не искам. Абе вас ни спин ви плаши, ни дявол. Знаете ли каква беля може да ви натресе на главите това момиче?
     - Върви и не му мисли. Утре и да искаш, няма. Друг път такъв бонбон едва ли ще ти падне.
     - Та вие вече доволно го осмукахте, то за мене не остана.
     - Както искаш. Твоя работа.
     Той благодари за почерпката  и като гарираха автомобилите си тръгна.
     Сутринта като отиде в гаража завари момичето още там. То наистина се оказа страхотна хубавица. Ако не беше видял с очите си какво се беше случило тази нощ, нямаше да повярва. Колкото беше хубава, толкова беше и безпътна.” Дявол в овча кожа” – си помисли за нея.
     Димитър я качи в колата си  и я откара нанякъде. Повече никой от гаража нито я видя, нито чу за нея нещо.