Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2010 09:00 - ВЪЛШЕБНИТЕ ДУМИ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 505 Коментари: 0 Гласове:
1



ВЪЛШЕБНИТЕ ДУМИ

     Сред дебелите и високи стволове на боровете тя му се вижда толкова дребничка, слаба и крехка, и напълно беззащитна. Струваше му се, че е достатъчен полъхът на вятъра, за да я нарани. Затова се изправя до нея, готов да я защити от всичко.
     Гората е техният храм. Те идват тук почти всеки ден, за да намерят щастието си в единението с природата. Идват да благодарят на Създателя, че ги е дарил с най-голямото благо за човека – любовта, и да се помолят да я съхрани задълго в сърцата им.
     В гората е тихо. Светлината на слънцето прониква през гъстите корони на боровете пестеливо, като през купола на храм. Боровете, с проблясващата по високите им стволове светлина, са като запалени свещи в олтара на деня.  Край пътеката са назрели диви горски ягоди и аромата им се носи в свежия  въздух. Той пълни шепата си  с примамливите плодове и спира до нея. В косата си тя е заплела венец от нежни цветя, Гледа я продължително в очите.
     - Обичам те!
      Тя стои пред него с влюбени грейнали очи, прояснени от попаднал през клоните на дърветата слънчев лъч в лицето й.
     - Обичам те! – повтаря той, в очакване да му отговори със същите думи.
     Тя обаче мълчи и го гледа с поглед какъвто би искал винаги да вижда.
     - Знам – отвръща кратко. – Няма ли тогава най-после да ми дадеш да си хапна от ягодите?
     - Откъде ще знаеш, преди да съм ти казал?
     - Усещам го. Затова думи не са нужни.
     - Искам и да го чуеш. В тези думи се крие толкова енергия, в тях има толкова музика и поезия, че не мога да се стърпя да не ги изрека.. Обичам те! Чуй само как хубаво звучат!
     - Замълчи!
     Жената взема от набраните в шепата му ягоди и слага в устата му.
     - Добре. Ела сега и стъпи на това камъче.
     - Защо.
     - За да те нацелувам по-добре, като си изравним височините.
    Целувката е дълга и сладка, ароматна, с ягодов вкус. След като са повървели нагоре по височината той казва:
     - Ето още един камък.
     - Господи! – възкликва тя. - До горе има толкова много камъни, ако ме целуваш на всеки един от тях, кога ще стигнем?
     - Когато стигнем. Денят е наш. Нека гората да запомни, кога са минавали влюбени оттук.
     Излизат в обширната ливада на височината. Излягат се блажено на тревата.
     - По-тихи и по-ниски от тревата – казва той и я привлича към себе си.
     На слизане се спускат по друга пътека. Вървят сред мириса на боров клей, в краката им се търкалят разпукнати шишарки и пак се носи онзи ароматен дъх на диви горски ягоди. Пред тях два бора са рухнали поради ерозия на почвата, преплели клони един в друг.
     - Любов в смъртта – тъжно казва той, загледан в падналите дървета.
     Тя се изправя на близкия камък привлича го към себе си и за пръв път казва вълшебните думи:
     - Обичам те! Щастлива съм с тебе.
     Погледът и потъва дълбоко в неговия, за да открие щастието си в щастието му. Докато се целуват си мисли, че дърветата край тях, чули думите й , ще ги запомнят, защото не всеки ден можеха да чуят подобно нещо – думи пълни с огън и светлина. Може би горското ехо също ще ги запомни и всеки ден ще ги повтаря в тишината: „Обичам те! Обичам те!”…
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7091023
Постинги: 8382
Коментари: 1784
Гласове: 4312
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031