Постинг
11.08.2010 09:10 -
НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем да изживеем щастието да сме един до друг. Надявам се написаните в писмото думи да не ми позволят да изпадна в отчаяние, да заглушат нашествието на тъжните мисли. Искам за пореден път да те уверя, че любовта ми към тебе е все така ненакърнена, въпреки продължителната раздяла. Преживяното с теб е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Ти си моята светлина. Чрез любовта си вървях напред и в работата си. Заобичах целия свят, както никога преди не съм го обичал. Добре, че имам поезията си. Без нея любовта би останала недоизказана, недоразбрана и необяснена. С изкуството, чийто подтик е любовта, се събуждат скритите сили в човека, вдъхновението му, събужда се усетът му за красивото и възвишеното в живота. Обичай страстно изкуството, за да разбереш моята и Божията любов..."
"Защо ли не го е завършил и изпратил? - запитах се аз. - До коя ли красавица е било адресирано? Никога не ми е говорил за това."
Замислен над тези неща, гледах с блуждаещ поглед красивата гледка на гаснещия бавно ден.
Приятелят ми се появи, видя ме приведен и замислен над писмото и ме попита:
- Прочете ли го?
Въпреки, че изпитах голямо неудобство, признах си, че съм го прочел:
- Вълнуващо писмо. Защо не си го довършил?
- Не успях, а после то загуби смисъл - поклати тъжно глава влюбеният мъж. Каза го с толкова болка в гласа, че ми дожаля за него. Опитах се да го успокоя, да го утеша:
- Понякога нещата запазват смисъла си и след като сме започнали да мислим, че е загубен.
- Може би. Предпочитам да излезем да се разхождаме и да поговорим за нещо друго.
Вечерта беше тиха и красива. Говорихме за какво ли не, но не и за загадъчната жена и за недовършеното и неизпратено до нея писмо. А то не ми излизаше от главата. Може би, ако тя го беше получила и прочела, животът на приятеля ми би протекъл по друг начин. Кой знае? Жените са така непредсказуеми...
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем да изживеем щастието да сме един до друг. Надявам се написаните в писмото думи да не ми позволят да изпадна в отчаяние, да заглушат нашествието на тъжните мисли. Искам за пореден път да те уверя, че любовта ми към тебе е все така ненакърнена, въпреки продължителната раздяла. Преживяното с теб е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Ти си моята светлина. Чрез любовта си вървях напред и в работата си. Заобичах целия свят, както никога преди не съм го обичал. Добре, че имам поезията си. Без нея любовта би останала недоизказана, недоразбрана и необяснена. С изкуството, чийто подтик е любовта, се събуждат скритите сили в човека, вдъхновението му, събужда се усетът му за красивото и възвишеното в живота. Обичай страстно изкуството, за да разбереш моята и Божията любов..."
"Защо ли не го е завършил и изпратил? - запитах се аз. - До коя ли красавица е било адресирано? Никога не ми е говорил за това."
Замислен над тези неща, гледах с блуждаещ поглед красивата гледка на гаснещия бавно ден.
Приятелят ми се появи, видя ме приведен и замислен над писмото и ме попита:
- Прочете ли го?
Въпреки, че изпитах голямо неудобство, признах си, че съм го прочел:
- Вълнуващо писмо. Защо не си го довършил?
- Не успях, а после то загуби смисъл - поклати тъжно глава влюбеният мъж. Каза го с толкова болка в гласа, че ми дожаля за него. Опитах се да го успокоя, да го утеша:
- Понякога нещата запазват смисъла си и след като сме започнали да мислим, че е загубен.
- Може би. Предпочитам да излезем да се разхождаме и да поговорим за нещо друго.
Вечерта беше тиха и красива. Говорихме за какво ли не, но не и за загадъчната жена и за недовършеното и неизпратено до нея писмо. А то не ми излизаше от главата. Може би, ако тя го беше получила и прочела, животът на приятеля ми би протекъл по друг начин. Кой знае? Жените са така непредсказуеми...
Търсене
