ЗА И ПРОТИВ
     Прибрах се в къщи като пребит. Легнах си рано с надеждата да се наспя добре и да си почина хубаво. Но сред нощ ме събуди съседска крамола. Чуваше се всичко през панелите. Бащата се караше на сина си:
     -    Ни от приказка разбираш, ни от бой. Как да се оправям с тебе, кажи ми?
     -    Остави ме на мира, тате. Остави ме да живея живота си, както ми харесва - отвръща ученикът.
     -    Ще живееш както ти харесва, когато започнеш сам да си изкарваш прехраната. Докато те издържам аз, длъжен си да ме слушаш.
     -    Нямам нищо напротив, то и без друго в училището не научавам това, което ще ми е нужно в живота. Нямаме парно, мръзнем по цял ден, не можем от студ да държим химикалките.
     -    Знам, че е така. И на другите им е студено, но не се отказват. Ще вземат дипломи накрая, а ти?
     -    Ще се оправя и без диплома.
     -    Ще се оправиш, друг път. Къде ще си намериш работа? Хората с висше образование, с висок ценз, стоят безработни с години. Ти на какво ще разчиташ?
     -    Хората с ценз стоят, но други без ценз се уреждат по-добре в живота.
     -    Уреждат се. Знам ги аз как се уреждат - с кражби и далавери, докато един ден попаднат в затвора. Остави тези приказки, ами започвай да четеш, че ми омръзна през ден да ми се оплакват от тебе.
     -    Хайде стига. Късно е вече - намеси се майката. - Утре ще се доизясним -добави плахо тя.
     Бащата възрази:
     -    Утре, утре! То от това утре, стигнахме до тук...
     След като отвъд стената най-после утихнаха, се зарадвах, че е дошъл редът на моя сън. Но надеждата ми не се оправда - нервите ми се бяха възбудили и без да мога да заспя се питах кой от двамата в тази препирня има повече право да настоява за своето. Одобрявах позицията на бащата, но обективната действителност показваше, че и синът има своите основания да мисли и постъпва така. Дълго време прехвърлях становищата им в мислите си с много "за" и "против", докато навън започна да зазорява. Едва заспах и часовникът иззвъня. Беше дошло време да ставам за работа. У съседите беше още тихо. Навярно всички те можеха да си позволят да поспят сладко до късно, след снощната разправия, докато аз трябваше веднага да се измъкна от завивката. Необходимо беше да тръгна на работа без никакви разисквания за "за" и "против", защото гладно гърло се не лъже.