С ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН

Вали градушката на ябълките
по старите къртичини в градините.
Земята своето събира
с предчувствие за идващата есен.
И закъсняла птица с песен тъжна
се мъчи да пребори тишината.
Огнището си есента е стъкнала,
чорбицата е сложила на пиростията
и чака да заври.
Дърветата тежат от грижата за плодовете.
Простира август избелялата си риза,
изпрана за далечен път,
а есента е новата облякла вече
и с въгленче гаси на птиците гласа в гърлата.
В копите със събраното сено
са напластени дъхавите летни спомени.
И сетната въздишка лятна
отнасят жеравите, литнали към топъл юг.