Постинг
03.08.2010 06:32 -
РАНИЦАТА
РАНИЦАТА
Райчо напъди овцете на паша и забърза обратно към къщи. Куп неща трябваше да свърши още там, а и на полето го чакаше запланувана работа за деня. Може би затова изглеждаше недоволен, притеснен и крачеше припряно. Дядо Петър седеше на пейката и отрано се радваше на топлите утринни лъчи на слънцето. Като мина край него, Райчо го поздрави вяло. Подминаваше го, когато старецът попита:
- Как върви работата, съседе?
- Не добре, дядо Петре. Вчера ми се повреди тракторът. Трябва да правя
ремонт.
- Майстор си, имаш златни ръце, ще го поправиш.
- Да, обаче обещах да докарам на братовчеда дървата.
- Е, и утре е ден.
- Нали го знаеш какъв е, ще се сърди.
- Свои хора сте, ще му обясниш. Утре ще ги докарате.
- За утре съм обещал на бай Петко да свършим негова работа. И мои други планове имам. Така ми се обърка работата, че се чудя какво да правя.
Като го слушаше как се вайка и като не успя с благия си глас да го успокои, старецът го укори:
- Я чакай. Спри малко. Я свали тежката раница от гърба си.
- Каква раница?! - учуди се Райчо.
- Освободи се от тежката раница на грижите и желанията си, на мрачните си мисли и чувства. Освободи съзнанието и тялото си от този ненужен товар.
- Лесно ти е на тебе - махва с ръка трактористът.
- Не ми е никак лесно, повярвай. Затова ти го казвам. Здрав си. Погледни колко е хубав денят. Каквото днес не можеш да постигнеш, ще го постигнеш утре. Повредил ти се тракторът - голяма работа. Тъкмо ще развиеш дарбата си на механик, като отстраниш повредата. Бъди благодарен, че Бог ти дава възможност да изявиш дарбата си, да я докажеш.
- Дявол да го вземе, знаеш ли, че имаш право.
- Знам ами. Нали затова ти говоря. За какво иначе съм тъпкал тази земя толкова години и съм ял хляба й. За да знам! - смее се с беззъбата си уста дядо Петър и изпраща с грейнал поглед тракториста.
А той сега вече върви бавно и спокойно, и най-важното, денят не му се вижда толкова лош, толкова безперспективен и загубен.
Райчо напъди овцете на паша и забърза обратно към къщи. Куп неща трябваше да свърши още там, а и на полето го чакаше запланувана работа за деня. Може би затова изглеждаше недоволен, притеснен и крачеше припряно. Дядо Петър седеше на пейката и отрано се радваше на топлите утринни лъчи на слънцето. Като мина край него, Райчо го поздрави вяло. Подминаваше го, когато старецът попита:
- Как върви работата, съседе?
- Не добре, дядо Петре. Вчера ми се повреди тракторът. Трябва да правя
ремонт.
- Майстор си, имаш златни ръце, ще го поправиш.
- Да, обаче обещах да докарам на братовчеда дървата.
- Е, и утре е ден.
- Нали го знаеш какъв е, ще се сърди.
- Свои хора сте, ще му обясниш. Утре ще ги докарате.
- За утре съм обещал на бай Петко да свършим негова работа. И мои други планове имам. Така ми се обърка работата, че се чудя какво да правя.
Като го слушаше как се вайка и като не успя с благия си глас да го успокои, старецът го укори:
- Я чакай. Спри малко. Я свали тежката раница от гърба си.
- Каква раница?! - учуди се Райчо.
- Освободи се от тежката раница на грижите и желанията си, на мрачните си мисли и чувства. Освободи съзнанието и тялото си от този ненужен товар.
- Лесно ти е на тебе - махва с ръка трактористът.
- Не ми е никак лесно, повярвай. Затова ти го казвам. Здрав си. Погледни колко е хубав денят. Каквото днес не можеш да постигнеш, ще го постигнеш утре. Повредил ти се тракторът - голяма работа. Тъкмо ще развиеш дарбата си на механик, като отстраниш повредата. Бъди благодарен, че Бог ти дава възможност да изявиш дарбата си, да я докажеш.
- Дявол да го вземе, знаеш ли, че имаш право.
- Знам ами. Нали затова ти говоря. За какво иначе съм тъпкал тази земя толкова години и съм ял хляба й. За да знам! - смее се с беззъбата си уста дядо Петър и изпраща с грейнал поглед тракториста.
А той сега вече върви бавно и спокойно, и най-важното, денят не му се вижда толкова лош, толкова безперспективен и загубен.
Няма коментари
Търсене