ПТИЦИ И ГЪРНЕТА

     Старият майстор избърса ръце в престилката и излезе от ателието. Седна на слънце да се порадва на красотата на утрото. Капчици роса блестяха в тревата, птици пееха в клоните на дърветата. Беше се събудил рано и още преди разсъмване се залови за работа. Сега умората тежеше в ръцете му. Глината се съпротивляваше, преди пръстите да успеят да й вдъхнат живот. "Човекът е като гърне - мисли старият майстор. - Трябва добре да се изпече, на по-висока температура, за да стане гърнето здраво и издържливо."
     -    Хей, Васка, много си подранил тази заран с работата - подвикна му съседът през оградата и прекъсна мислите му.
     -  Така съм навикнал.
     -  Нали се оплакваш, че търговията не върви. Защо се трепеш толкова?
   Майсторът премижа срещу слънцето и поклати мълчаливо глава. "Какво да отвърна? Прав е човекът." После дочу пеещата в клоните авлига и отговорът дойде от само себе си:
     -  Ти как мислиш, дали птицата пее само когато има кой да я слуша?
     -  Че какво общо имат птиците, с гърнетата?
     -   Имат. И между хората и гърнетата има много общо, но не всеки го вижда. Трябва години наред да си мачкал глината, за да го усетиш. Човекът е като гърне. Страданието и изпитанията са огънят в пеща на живота, през който трябва да преминем, за да станем здрави и хубави гърнета. Силата и красотата на човека са в неговата издържливост. Колкото повече издържа на огъня душата, толкова по-здрава и по-красива става тя. Бог е майсторът грънчар. Като ни извади от пеща, той ни оглежда отвсякъде, почуква ни и с почукването на събитията в дните ни, вижда добри ли гърнета е излязло от нас или не.
     -    А къде е мястото на радостта в този процес? В твоето нагледно описание аз не виждам нейното място.
     -    Аз пък го виждам. Радостта е шарката по керамичните съдове. Разбираш ли връзката тук между духовното и материалното?
     -    Започвам да разбирам. Интересно говориш. Чудя се откъде ти идват на ум тези неща!?
     -    Малко спя и много работя. А в почивката, докато гледам това , което съм изработил, мисля. Чуваш ли песента на авлигата? Откъде мислиш, че взема нотите на песента си? Тя ли ги измисля?
     -    Искаш да кажеш, че Бог ти нашепва тези мисли.
     -    Ти го каза. Сладко си приказваме ние с тебе, но ме чака работа. Аз ще се трудя в моята грънчарница и нека оставим Бог да се грижи за неговата.
     Старият майстор се изправи бавно. Приведената му фигура достигна тъмната рамка на отворената врата на ателието и потъна в нея. Там глината чакаше ласката на сръчните му трудолюбиви и силни ръце.