ТРАЙНИТЕ НЕЩА
     Вече цял час дядо Петко седеше на припек на пейката в градинката. Седеше той и не помръдваше. Внук му Димко се чудеше дали старецът не спи с отворени очи. Приближи се внимателно и се вгледа в него.
     -    Какво правиш, дядо?
     -    Живея, синко - отвърна кротко дядо Петко.
     -   Че ти на това живеене ли му казваш? Сума време стоиш в едно положение без да се помръднеш.
     -    Размишлявам, чедо. А размишлението е висша форма на живеенето. Чрез него правиш разни изводи.
     -    Например?
     -    Например, че ако нещо те обезсърчава, не трябва да се отчайваш.
     -    И какво друго?
    -    Ами погледни отсреща как чичо ти Найден се радва на новата си кола, на голямата си къща.
     -    Това лошо ли е?
     -    Не че е лошо, но човек трябва да знае и да помни, че след богатството  идва нямането.
      -    Пък аз си мислех, че само дремеш. И какво още виждаш, дядо?
      -    Виждам мимолетността и преходността на видимия свят.
     -   Извинявай, но не разбрах какво искаше да ми кажеш преди малко, когато спомена, че когато нещо те обезсърчава, че не трябва да се отчайваш?
     -   Няма по-велико нещо в живота от обезсърчаването. Да се обезсърчиш, това значи да изгубиш илюзиите и заблудите на живота, да се освободиш от тях. Докато не се обезсърчи, човек все още може да се самозалъгва, че прави нещо в живота си. Като се обезсърчи и изгуби вяра в преходните неща, човек отправя погледа си към вечността, към съществените и трайните неща. Обезсърчените хора тръгват в правия, истинския, верния път в живота. Обезсърчените хора са обикновено добрите хора в света.
     -    Странни неща виждаш и говориш.
     -    А ти си гледай работата и не ми обръщай внимание. Стар съм много вече аз и затова си блъскам главата с такива работи.
     -    Добре, дядо. Сега те оставям да си живееш по твоя си начин - отвърна засмян внукът и се отдалечи.
     А докато се отдалечаваше си помисли, че неговият дядо е именно сред тези  обезсърчени най-добри хора на света.
 

все повече време отнема:)))