СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
     -    Тате, хайде да обядваме.
     -    Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
     -    И какво ще правим сега?
     -    Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднаж не ядем.
     Половината от сеното е събрано. Денят е горещ, струйки пот текат по загорелите им от слънцето тела.
     -    Да отидем на реката да се изкъпем - предлага момчето.
     -    Добре. Да отидем - съгласява се бащата.
     Оставят вилите и тръгват през окосената ливада. Сеното мирише приятно. Чува се примамливият шепот на реката в ниското.
Хладината на водата ги ободрява, сякаш отмива умората от тях. Те се плискат, боричкат се, развеселени и доволни. На брега слънцето бързо изсмуква влагата от кожите им. Но гладът отново се обажда.
     -    Сега, както съм изгладнял, да има един топъл хляб и малко сиренце, ще го изям целия - казва синът.
     -    Целият няма да можеш - отвръща бащата. - Веднъж един сиромах попаднал на богата трапеза. Натъпкал се яко той и като гледал още колко много ядене има, рекъл: "Ех, Господи, защо си ни дал два крака, две ръце, две уши и две очи, а само една уста и един стомах?" Минало време. Беднякът огладнял, а нямало какво да яде. Стомахът му болезнено се прививал и той рекъл: "Мъдър си, Господи. Добре си направил като си ни създал с една уста и един стомах. Аз единия няма с какво да напълня, а какво щях да правя ако имах още един?" Богатството и сиромашията съществуват в природата. Гладен ли си - сиромах си. Сит ли си - богат си. Като се заситиш ще се чувстваш богат около четири, пет часа, после отново ставаш беден. В редуването на сиромашията и богатството е красотата на живота.    
     -    Не е ли по-добре да потърсим по синурите круша или ябълка да похапнем , вместо да умуваме - предложи момчето.
     -    Гладът е полезно нещо, сине. Не те оставя да седиш, кара те да предприемеш някакво действие. Бодър и енергичен си докато си гладен. Щом се заситиш, ставаш доволен и ти се доспива. Само богатите и ситите могат да спят по всяко време.
     -    Искаш да кажеш, че не е лошо да погладуваме?
     -    Да. Гладът изправя един голям недостатък у хората - освобождава ги от мързела.
     След този разговор бащата и синът тръгнаха по витата пътека, която източваше гръбнак под старите върби с надеждата да намерят някакви плодове, за да залъжат глада, и да продължат работата си.